„Когато се преместих от Задар, Хърватия в Ню Йорк през 2003 г., бях шокирана от количеството пластмаси, които профучаха през живота ми. Всъщност бях обидена. Не съм ли човек, който заслужава да пие кафе от керамична чаша, да яде обяд от истинска чиния и да пие вода от чаша, направена от стъкло?“ – разказва хърватката Михаела Богелич.
„Отказвах инстинктивно пластмасите за еднократна употреба като нещо, което понижава стойността на живота ми, без все още да си давам сметка за опустошителното им въздействие върху околната среда, хората и животните. Бях горда с Хърватия, защото абсолютната практичност и свръх забързания начин на живот с пластмасата, която толкова много му отива, не бяха завладели моята малка родина. Когато обаче се върнах у дома пет години по-късно, нещата вече започваха да се променят.
Днес пластмасовата чума се е установила в Хърватия, както в много други страни, които не бяха „пристрастени” към еднократната употреба в миналото. За съжаление, любимото ни Адриатическо море изпитва последиците от замърсяването с пластмаса най-силно.“ – споделя Богелич.
Нейната история всъщност е и наша. Тя е история на всички разумни човешки същества, обитаващи тази планета.
През последните десетилетия пластмасата постепенно се превърна в неразделна част от ежедневието ни. Пластмасата се произвежда от суров петрол, който е невъзобновяем ресурс в ограничена наличност и значително въздействие върху климата. Именно поради качествата, които са наложили масовата употреба на пластмаса – лекота и издържливост, тя попада лесно в околната среда, пътува на далечни разстояния и ще остане там завинаги.
Пластмасовите опаковки, чашки, бутилки, четки за зъби, мокри кърпички и много други ежедневни предмети, а дори и влакната от полиестерните ни дрехи, пътуват по отводнителната и канализационната мрежа на градовете, докато стигнат до реките и така постепенно се вливат в морето. Тъй като са леки и се носят малко под повърхността на водата, отпадъците се виждат от сателитни снимки не само като „пластмасов остров“, а и като т.нар. „пластмасова супа“, в която на места има шест пъти повече пластмасови частици, отколкото зоопланктон.
– Пластмасата е най-често срещаният отпадък в морето
– Всяка минута от всеки ден в моретата и океаните попадат около 15 тона отпадъци, повечето от които са пластмасови изделия за еднократна употреба
– Ако сегашната тенденция продължава, през 2050 г. в моретата ще има 12 милиарда тона пластмаса – повече, отколкото риба.
– Главните виновници за замърсяването на Черно море са пластмасовите бутилки и техните капачки, пластмасовите опаковки от бързи храни, както и пластмасовите торбички.
Едва 9% от всичката пластмаса, произведена между 1950 г. до днес, са рециклирани. Всичко останало – около 5 милиарда тона пластмаса – се изгаря, заравя се в сметища или замърсява моретата, реките и околната среда. Пластмасата ще остане там в продължение на столетия, раздробявайки се на все по-малки пластмасови частици, които отделят вредни вещества във водата, почвата и хранителната верига. Над 270 животински вида страдат от заплитане или поглъщане на тези отпадъци, като особено застрашени са морските костенурки, птици и бозайници. Всяка година стотици хиляди морски животни умират от задушаване, задавяне или друго съприкосновение с пластмасови отпадъци.
Снимка: Морска костенурка изяжда пластмасова торба за пазаруване. Пластмасовите торбички и други пластмасови боклуци често се поглъщат от морските животни, бъркайки ги с храната.
Пластмасовите отпадъци са заплаха не само за живота в океаните, но също и за самите нас. Освен навсякъде в околната среда, в нашите тела също има пластмасови частици, които поглъщаме чрез някои храни и напитки, включително морски дарове, трапезната сол и дори бутилираната вода. Това носи рискове за здравето, които все още не са напълно оценени.
За жалост не можем да решим проблема като просто „рециклираме повече“. Защо? Защото сегашното положение е като да имаме една вана, която е препълнена с вода и вече прелива, а водата продължава да тече от крана все по-силно. В такъв случай няма особен смисъл да попиваме водата с парцал от пода, а трябва да спрем шуртящото кранче.
Трябва да сведем употребата на пластмаса до най-належащите и дългосрочни приложения, за да ограничим здравните опасности от масовото й проникване в екосистемите и живите организми, включително човека. Начинът за това е намаляването на еднократните материали с помощта на иновативни системи за повторно използване.
Очаквайте продължение по темата следващия четвъртък!
Още от рубриката:
В очакване на Директивата: Ще продължаваме ли да режем клона?
