Как са решили проблема с боклука в Швейцария?

Обикновено туристите, които посещават Швейцария, се възхищават на чистотата на населените места в страната, но рядко се интересуват от това какви усилия се полагат, за да се постигне това.
Системата за сортиране на боклука се практикува вече в много страни, но швейцарците са стигнали до крайности в това начинание. Почти до точката на абсурда.

Сортира се всичко, което подлежи на рециклиране. В тази система няма изключения, всички са задължени да си изхвърлят боклука разделно. Това е пълна демокрация, където всички участват. От друга страна, това е пълна липса на демокрация, където не се приемат ничий възражения, не си съгласен – плащаш глоба. Всеки обича да живее в чиста страна.

Фактът, че си богат не те издига над закона. Често може да видите хора, които слизат от “Порше” и без чувство за малоценност да разтоварват празни бутилки на пункта за вторични суровини.

Швейцария е световен лидер в рециклирането на бутилки  – повече от 90% от бутилките се връщат в завода за преработка на суровината. Програмата за приемането и вторичната обработка на използвано стъкло започва през 1972 г. и продължава да се прилага успешно до днес.
Само, когато се връщат някои бирени бутилки в магазина можете да получите обратно депозита си. В повечето случаи тези, които връщат бутилки не получават нищо за тях, при това са длъжни да махнат капачките и да сортират бутилките в зависимост от цвета на стъклото. Бяло, кафяво, зелено – отделно.

Хартията се обработва отделно от картона (рециклирането на картон е по-скъпо), така че гражданите трябва да ги предават в пунктовете отделно едно от друго. Почти една трета от печатните продукти, произведени в страната се връщат в събирателните пунктове за рециклиране.

Никой не изхвърля в кошчето за боклук използвани батерии. Ето защо 60% от всички продадени в Швейцария батерии се връщат за рециклиране, а не се изхвърлят в кошчето.

Отделно се изхвърлят пластмасови бутилки, отделно – стари електроуреди и домакински уреди, отделно – строителни отпадъци, отделно – флуоресцентни лампи, отделно – метални кутии, отделно – телата на животни (за това е необходимо да се заплати такса, но да се погребе е забранено), отделно – останки от растително масло, отделно – останките на маслото на двигателя …….. списъкът е огромен.
Жителите на Швейцария имат и друга възможност да хвърлят всичко заедно в кошчето. Може да! Но тогава ще трябва да се заплати данък, който се събира на всеки килограм отпадъци. На всяка торбичка с боклук се поставят стикери, удостоверяващи плащането на данък. За пет килограма боклук се заплаща 2-3 франка. Ето защо повечето от местните жители предават всичко, което е възможно в пунктовете за рециклиране, където да изхвърлиш стария си компютър или старата пералня е напълно безплатно.

Съществува дори пример как да изхвърлите използвано пакетче от чай: хартиеното пакетче в боклука с хартия за рециклиране, чаените листа (билките) в компост, кламерът от телбод при металите и конецът в торбата със стикер, за която ще заплатите на килограм. Мислите си, че се шегувам, не и швейцарците.

През 80-те години, когато маркирането на боклука със стикери се извършва само в юго-източната част на страната, започва да се разпространява така наречения боклуко-туризъм. В събота и неделя, хората взимат техните семейства, натрупаните отпадъци за седмица и отиват в друга част на страната на пикник. Всички пътешествали из страната и изхвърляли безплатно боклуците си. Само в Цюрих са изхвърлени над 3000 тона “незаконни” торби с отпадъци за ден. Ето защо всички общини налагат мито върху отпадъците.

През 80-те години на ХХ век състоянието на околната среда в Швейцария е било катастрофално – всички реки и езера са били замърсени с нитрати и фосфати, земята с тежки метали, биоразнообразието намалявало бързо, и растящото потребителско общество произвеждало огромно количество отпадъци.

Именно тогава се поставя въпросът за разработване на нова политика за околната среда, която започнала с изпълнение на най-малките и незначителни подробности. Две десетилетия са нужни на правителството, но резултатите надхвърлят всички очаквания. Швейцария сега е една от най-чистите държави в света с чист планински въздух. От всяко езеро и чешма може безопасно да се пие вода.
Каква е причината за този успех? Причината е, че има държавна политика – това е.
Изводът е прост, когато човек иска да направи нещо няма какво да го спре!