Вестник „Стандарт“ публикува интервю с кмета на Панагюрище Никола Белишки. Ето какво сподели той пред изданието:
– Г-н Белишки, за втори път от началото на XXI век честванията за годишнината от Априлското въстание в Панагюрище съвпадат с Великден – през 2005 и тази година. Какъв знак е това за вас?
– Да не забравяме. Да не забравяме, че доброто, чистото, справедливото, човеколюбивото ще пребъде, че не може да бъде погубено – то винаги побеждава смъртта и възкръсва от мрака и от пепелищата. Христос казва: „Ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод“. Предците ни са жертвали себе си в името на Вяра и Отечество, в името на Спасението на народа ни. Днес ние берем плодовете на тяхната свята жертва, сторена преди 140 години. Знак е, че е време да помислим как да бъдем повече Човеци и повече Българи и тези две неща трябва да вървят ръка за ръка. Трябва да имаме единение между тях най-напред вътре в себе си и единение заради тях помежду си. Задавали ли сте си въпроса колко много избори правим в живота си и колко много неща зависят от нас. От момента на раждането си ние започваме да правим избор след избор за себе си. Единствените неща, които не можем да си избираме, е това, че сме се родили човеци и българи, това не го решаваме ние, а ни е определено и е в основата на нашата същност. Затова и такива трябва да си останем до края си. Опитвайки се да променим някое от тези неща, да излъжем себе си или другите, в какво се превръщаме?
– Какво от спомена за героите на Априлското въстание трябва да възкресим днес?
– Духа на единението. Това са били най-различни хора по възраст, професии, икономически и социален статус и образование. Но са захванали общо дело и разрушително, и градивно дело – да рушат една империя, да градят собствена държава. Трябва да възкресим Духа, с който са отстоявали идеалите си. В околностите на Панагюрище и в самия град са се водили тежки боеве. Сражавали са се за всяка къща, няколко дни. Градът е опожарен, голяма част от населението е изклано, отвлечено. В призрачния тогава град се завръщат пратеници на комитета, тръгнали да закупуват пушки, които вестта за погрома е настигнала по пътя. Връщат комитетските пари до грош и оцелелите панагюрци решават, че най-правилно е да ги похарчат за възстановяване на църквите и училищата, защото това е най-спешно и най-важно. И само девет години след това, още непрежалили мъртвите си, непочистили пепелищата и кръвта от дворовете си, пак се вдигат. На 2 септември 1885 г. група панагюрски младежи обявяват Съединението, арестувани са. Панагюрци се вдигат, нападат конака и ги освобождават. Този дух трябва днес да възкресим.
– Потомък сте на революционера Деян Белишки. Малцина знаят, че именно той купува кадифето, от което е ушито знамето на IV революционен окръг. Върху него учителката Райна поп Георгиева извезва надписа: „Свобода или смърт“. Разкажете ни повече за него – какви са спомените за Деян Белишки във вашия род?
– Обикновен човек е бил – терзия (шивач), но с модерно за времето си мислене, пътувал е много. Бил е добър в работата си и уважаван като майстор, имал е голяма работилница за алафранга дрехи в Панагюрище и бизнес в Цариград. И е бил истински българин в сърцето си. Затова е натоварен с тази задача. Той специално е заминал, за да закупи този рядък за времето си плат и сърмата, с която да се избродира знамето и ги е дарил за общото дело. Скроил е и е ушил плата – знамето е с две лица, от едната страна е зелено, а от другата е червено. После Иван Зографски рисува лъва на него. И Райна Попгеоргиева Футекова извезва и от двете му страни този разярен лъв. Това е било главното знаме. По време на подготовката са изработени още 12 знамена за въстаническите чети в Панагюрище.
– Къде са те днес?
– Някои от тях се пазят и могат да бъдат видени в Историческия музей в Панагюрище. За едно от тях съвсем наскоро прочетох, че е намерено и съхранено от българин, живеещ в с. Черни Вит, Тетевенско. Смятам да го издиря. Погромът не подминава и къщата на Деян Белишки. Това, което казва родовата памет, е, че този пожар е погълнал снаха му, две невръстни внучета и неговия най-малък син, 10-12-годишен, както и целия му имот. В нашия град всеки род си има своята част от тази априлска епопея. При нас родовата памет е жива, спомените, макар и от разстояние на 140 години, още парят. Ние с брат ми израснахме с разказите на баща ни за спомените на неговата прабаба, в чието детско съзнание неизличимо се е запечатало как тя и сестричката й са били почудо спасени от своята баба. Как завръщайки се в бащиния си дом, не намират никого, а стените са оплискани с кръв. С тези спомени е израснал и синът ми. Всяко панагюрско семейство си има своята история за това време и тези истории са толкова човешки и истински, че няма как да бъдат предадени на забравата.
– Във вените ви тече комитска кръв. Какви съвети давате на сина си Иван?
– Той е във възрастта, в която търси себе си. Трудно е да се дават съвети в тази възраст, а и те са полезни, когато са поискани. Иска ми се да гледа напред и да работи за своето бъдеще, но да не забравя и корените си. Радвам се, когато виждам у него онзи търсещ, любознателен, бунтарски панагюрски дух и непоколебимостта, с която отстоява своята представа за справедливост. Надявам се да бъде градивен и добър човек.
– Колекционирате стари оръжия. Какви? В колекцията ви има ли предмети, пряко свързани с Априлското въстание?
– Колекцията е обща – на мен и на сина ми. Той също се интересува от старинни оръжия и предмети. Освен това негово хоби е да реставрира такива вещи. Имаме различни неща – някои са наследствени, други са ни подарявани от приятели, които знаят за тази наша страст, трети сме ги купували. За нас тази колекция има висока емоционална стойност. Да, в нея има и предмети, които са пряко свързани с Априлското въстание.
– От 1966 г. акад. Константин Косев, а впоследствие и негови колеги, обясняват, че въстанието не е погром, а политически триумф. Защото макар и сражението да е загубено, войната е спечелена и ние, българите, постигаме целта си – независима държава. Но едва тази година тезата започна да се налага широко. Какво е вашето обяснение – защо ни трябват години, за да осмислим историята си и да извлечем наистина поуки от нея?
– Историята трябва да се описва от гледна точка на фактите. Българската история не може и не трябва да бъде заложница на политически и икономически интереси, било то чужди или наши си, български. Политкоректните прочити на събитията за мен са равносилни на национално предателство. Да, ние сме малка държава, но причина ли е това и националното ни достойнство да е малко? Ако ние не пазим своята история, корени, българска идентичност, национално достойнство и самосъзнание, кой да го направи и защо да го направи? А ако ги залагаме, поставяме в услуга на друг, какво е това, ако не предателство? Не съм сигурен, че сме се научили да си извличаме поуки от историята. Мисля, че ни липсва задълбоченост при прочита й и градивност при правенето на история. Като че ли в историята виждаме само погромите и победите. Като че ли като общество несъзнателно се стремим само към погроми и победи и повтаряме едни и същи грешки. Историята не е само войни, бунтове и революции. В историята има и еволюция. Като общество, малко ни липсва еволюцията.
– Преди 1 година – на 1 май 2015 г., по време на тържествената заря-проверка на площад „20-ти април“ произнесохте реч, която буквално взриви интернет от посещения. Тя завършваше с думите: „днес от нас не се иска да умрем достойно за България, а да живеем достойно за нея“. Живеем ли достойно за България, г-н Белишки?
– Иска ми се да живеем достойно за себе си – в човешкия смисъл и за България – като народ и общество. Посоката, критериите са заложени от Левски. Но като че ли ни идват малко високи тези критерии. Като човеци не сме много склонни да правим жертви. Като народ ни липсва единение в търсенето и намирането на вярната за държавата ни посока.
– На 3 март всички ние видяхме нещо изключително вълнуващо. За първи път от много години на Шипка и пред Самарското знаме във Военноисторическия музей в София имаше стълпотворение от млади хора – без някой да изисква това от тях, без да ги организира. Възражда ли се патриотизмът?
– Събужда се българската ни душа наистина. Надявам се това да е ново българско Възраждане. Невероятна емоция, надежда и вяра изпитах, когато на нашия площад се събраха хиляди хора от общината ни и от цяла България, за да изпеем заедно песента за Райна Княгиня. Хората се стичаха от всички страни – с децата си, с внуците си, с приятели, със знамена в ръце. Истински възрожденски дух. Пяхме и плакахме. Прозвуча като клетва. За мен това беше най-вярно и силно изпятата песен.
Историята се пише от младите. Те имат устрем и вяра да променят нещата. Те имат обострено чувство за справедливост. Имат повече сила и смелост да променят обстоятелствата, защото нямат в житейски план условностите, които възпират по-възрастните. Ако погледнете в нашата история, а и в световната – всички големи скокове са направени заради бунта на младостта. Чувствам се обнадежден, когато виждам примерите на това ново Възраждане и особено ме радва, че негови носители са младите хора на България, значи е истинско и жизнено.
Всеки, който желае, е добре дошъл на честванията на 140-годишнината от Априлското въстание на 1 и 2 май в Панагюрище. Там, това, за което говоря, се усеща във въздуха и се преживява със сърцето.
– Какво ще е тазгодишното ви послание към панагюрци и българите?
– Да бъдем по-добри хора и по-добри българи. Да помним, да знаем, да мислим и да вървим напред и нагоре, без да забравяме това, което е назад във времето. Тези, които са живели преди нас, и тези, които ще дойдат след нас да не се срамуват от делата ни.
– След онази ваша реч във фейсбук се появиха коментари, че ако се кандидатирате за президент, ще спечелите още на първи тур. Имате ли подобни амбиции?
– Никога не съм се крил от истината. Всяка година, откакто съм кмет, се опитвам да кажа в словото си как аз разбирам посланието на онзи Април. Правил съм го през всичките четири години. Защо миналата година се получи тази чуваемост? Явно в хората, в народа се е натрупал огромен заряд от неизказани или нечути от когото трябва мисли, емоции и преживявания. От позицията на кмет аз бях чут. Това, което казах всъщност, не е някакво прозрение или революция, а простата човешка истина на много хора, затова и намери този отзвук. По-важното е да си зададем въпроса защо в нашето общество, в нашата държава казването на истината се приема като някакво геройство или особено събитие. Това е плашещо.
„Камъкът си тежи на мястото“ е рекъл народът. Сега моето място е ясно – поел съм ангажимента да работя за община Панагюрище. Не казаното е най-важното, а направеното. Ще ми се да вярвам, че освен речта, съм направил и много други полезни и важни неща за хората, които са ме избрали за кмет. Но благодаря на всички българи за подкрепата, доверието и оценката, за писмата, и обажданията, за споделеното усещане за общност, единение, единомислие и българщина.
– Изборите за държавен глава вече чукат на вратата. Над 12 души декларираха, че ще участват. Каква е ваша оценка за кандидатите? Какъв според вас трябва да е президентът?
– Оценката на кандидатите ще я даде народът. Президентът, който искам да имам, трябва да бъде интелигентен, ерудиран, авторитетен. Готов да прави компромиси и жертви в личен план в името на Отечеството, но да не допуска да бъдат жертвани националните ни интереси и да се правят компромиси с националното ни достойнство.
– Когато човек влезе в Панагюрище, вижда град за пример – чисти, ремонтирани улици, спортна зала, музей с уникален трезор, детски площадки, широка социална програма в училищата. Как се справяте във време, в които всички кметове казват: няма пари?
– Пари няма и това изисква още повече усилия, за да се намери начинът. Работа, работа и много работа. И добър управленски екип. А аз имам страхотен екип. Имам до себе си съмишленици като г-жа Галина Матанова и г-н Георги Павлов.
В предходния мандат се изпълниха много значими за общината проекти: „Интегриран инвестиционен проект във ВиК сектора гр. Панагюрище, община Панагюрище“ – ОПОС; „Изграждане на Регионална система за управление на отпадъци“- ОПОС; „Панагюрище – общински център с устойчива и екологична градска среда и високо качество на живот“ – ОПРР; 16 проекта по ПРСР; 3 проекта по ОПАК; 1 проект ОПРЧР. Общата стойност на реализираните проекти надхвърля 100 000 000 лева. По модела на публично-частното партньорство се изпълниха три проекта, чиято обща стойност също надхвърля 100 000 000лева. Това са изграждането на зала трезор за Панагюрското златно съкровище, многофункционалната спортна зала „Арена Асарел“ и на модерен високотехнологичен болничен комплекс с онкологичен център и комплексна многопрофилна дейност МБАЛ „Уни Хоспитал“.
Новият програмен период 2014-2020 година Общината стартира с одобрена Инвестиционната програма на община по проект „Изпълнение на интегриран план за градско възстановяване и развитие на гр.Панагюрище“, като стойността на безвъзмездната финансова помощ по ОП „Региони в растеж“ 2014-2020 е почти 14 000 000 лева.
В началото на май предстои в МТСП да се подпише договор за безвъзмездна финансова помощ между Община Панагюрище и ръководителя на УО на ОП „Развитие на човешките ресурси 2014-2020“ за изпълнение на проект „Предоставяне на интегрирани услуги в домашна среда в община Панагюрище“ на обща стойност 500 000 лева по процедура на директно предоставяне на БФП „Независим живот“.
Подготвяме и проекти по Мярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 година.
– Панагюрското злато триумфира в Лувъра. Увеличи ли това потока от туристи към Панагюрище?
– Имаме сериозен ръст в туризма. Причините са комплексни – и залата трезор, която е уникална за България, и обновените музеи, но и напредъкът на община Панагюрище във всички сфери на живот – култура, образование, инфраструктура, спорт. Амбицирани сме да изграждаме детски и спортни площадки, зони за отдих и паркови пространства. Скоро ще имаме напълно обновен градски парк. Опитваме се да стимулираме местния бизнес и в частност този в туристическия бранш. Културният календар е изпълнен с изключително много събития, които също привличат много туристи. Туризмът е сфера, в която Панагюрище има огромен потенциал.
– Какво за вас е Възкресението на България днес?
– Колко пъти българската държава е възкръсвала на картата на Европа? Сега не ни е нужно да я възкресяваме наново. Сега ни е нужно израстване на самосъзнанието – да бъдем по-добри помежду си, да си вярваме повече един на друг, повече да вярваме в себе си, да имаме самочувствие като личности и като нация. Времената са трудни наистина, битието здраво ни е вкопчило, но на тези преди нас не им е било по-лесно. Необходими са ни повече вяра и позитивизъм. Нито доброто, нито лошото ще изчезнат във Вселената. Но трябва да имаме очи за доброто, да го търсим, да го сътворяваме. Нали това е силата и смисълът на Възкресението – доброто винаги побеждава.
– Знам, че една от любимите ви групи е „Щурците“. Предполагам, че след любимите ви песни е тяхната „Клетва“. Коя е вашата клетва днес?
– Да не предавам доверието на тези, които са до мен.
