Ултрамаратонецът Краси Георгиев приключи успшно 55-часовия си маратон! Спортистът тича от петък в 10:00 часа сутринта до неделя, 17 часа. Стотици пловдивчани се стекоха в Цар-Симеоновата градина, за да подкрепят ултрамаратонеца в неговата кауза – помощ на децата с онкозаболявания и идеята да провокира колкото се може повече хора да се движат. Десетки потичаха рамо до рамо с него. Димитрина Сивкова – физиотерапевт на маратонеца, сподели, че е имал лек проблем с коляното през нощта и се е наложило да го превържат. През изминалата нощ е имал две почивки за сън – по 30 минути, но следващите почивки ще са по-кратки. Снощи се е хранил с пилешка супа. Краси Георгиев впечатли с постиженията си на едни от най-трудните ултрамаратони в света, сред които определяният за най-тежък – „Бедуотър 135” в Долината на смъртта в САЩ. Наред с предизвикателствата, Краси подкрепя и значими каузи. С последното си събитие “36 часа” той събра пари за 26 деца, преборили онкологични заболявания, които заминаха за “Игри за победители” в Москва, където спечелиха 27 медала.
– Вашето предизвикателството завърши успешно вчера. С какви чувства сте днес след постигнатото?Доволен ли сте от организацията, и от това, как се проведе евента?
– Абсолютно! Аз съм доволен от всичко, по простата причина, че аз си избрах екипа и хората, които работиха с мен са професионалисти. Нямаше как да не се получи, това е първо. Второ, видях хора, които от първата обиколка започнаха да се мотивират. Едно момче дойде пеша до Пловдив тича заедно с мен 20 километра, след това си хвана влака и си отиде. Имаше човек, който беше постоянно с мен, карайки колело. В началото го забелязах и го попитах защо го прави. Той спомена, че се е мотивирал и целта му е да стигне до края с мен, и го направи. Имаше един полковник, който не е бягал през живота си повече от 20 километра, а заедно с мен избяга 60. Мога да ви дам много подобни примери.
– Как избрахте каузата, как намерихте мотивация? Говоря за децата, за които събирате средства…
– Значи събирането на средства за сдружението за деца с онко-хематологични болести е важна каузата – да, но при мен имаше и лична мотивация – целта с 55 часа бягане ми бе много по-друга. Ние, че набирахме средства за децата – набирахме, но на мен целта ми бе и да се мотивират хората, да се самоиницират. Аз искам да покажа на малки и на големи, че те в момента имат едни фалшиви идоли. Аз не искам те да имат такива. Аз искам те, например да четат книгата на Боян Петров, искам техните идоли да са учителите им по география или докторите. Аз не искам те да имат изкуствени хора с пластични операции за примери в живота. От там започнах, исках да им покажа, как един такъв нормален човек като мен, може да ги запали. В крайна сметка аз съм никой. Аз просто си бягах 55 часа и показах, че ако някой реши да го направи, просто го прави.
– Какво ви накара да изберете Пловдив за това предизвикателство?
– Пловдив е много красив град. Хората от общината и бизнсът са много отворени към подобни инициативи. Ето напрмер пловдивската компания „РЕФАН“ откликанаха веднага, след като ги помолихме за подкрепа. Моят дядо е от този град, сантиментален ми е. Когато дойдох в България, реших да обиколя повечето големи градовете. По същата причина, която ви казах – за да се надъхват малки и големи. Пловдив бе наистина логичното решение след София, след моите 36 часа, защото това е много важен културен град. А знаете, че спортът е култура.
– В кой момент от тези 55 часа ви беше най-трудно и помислихте ли за отказване?
– Не съм се и замислял за отказване. Да, беше трудно, появиха се много неочаквани неща. По принцип не страдам от заболявания, но след 150-ия километър се появиха нови заболявания, които не очаквах да се появят. Проблем изпитах в областта на колената. Знаех, че ще бъде тежко, защото 350 километра не е лятна ваканция и няма как да не те заболи нещо. Но се радвам и за мен бе важно, че нямах трайни болки.
– Какво ще бъде следващото ви предизвикателство?
– Планирам да се съберем, аз и екипа ми пак в Пловдив. Ще присъства и организацията ‘‘2019‘‘ и ще си говорим за другата година. Искам да има ден през годината, в които да се правят подобни предизвикателства. В личен план имам състезания.
Източник: Glas.bg
