Начало Общество Красимира Богоева: Който не е гледал животно, много е загубил

Красимира Богоева: Който не е гледал животно, много е загубил

СПОДЕЛИ
restorant

Деловодителката в съда се грижи у дома за 12 котки, била е приемен родител на кучета, гледала е три собствени

Спираме пред дома на Красимира, слизаме от колата й и на улицата пред входната врата вече я чака …Сивушка. С влизането в двора и към Краси вече тича Тончо Токмакчиев, Бъбрек и нейните деца – Пепи и Мишо. Липсват само Рошличка и Лъчо…. Това са котките от махалата, които вече знаят с точност кога Краси се прибира от работа. Защото това е моментът, когато им пълни купичките. А те са 12, чинно закупени и наредени в гаража, за да няма бой по време на хранене. Красимира не прави разлика и храни което и да е животно, стигнало до двора й и не само тях. Наличните котарани са доста закръглени и ако в някой момент се присъедини новодошло животно, веднага проличава, защото е кльощавко.  
Красимира Богоева е деловодител в съда в продължение на 21 години. Има си съпруг, две пораснали дъщери и общо 4 внука от тях. Това, което я отличава е

огромната любов, която изпитва към животните.

Това не е онази любов, която се изразява в милване на комшийското коте или постване на трогателни картинки с кучета и котенца във Фейсбук. Това е истинска, дейна, активна любов, която се изразява във всякакъв вид грижа за животните – домашни, улични, съседски, от други градове.  
Само едно животинче да имаш и вече можеш роман да напишеш, казва Краси. А нейните истории с животни са толкова много, че романът трябва да е в няколко тома.
На този етап тя се грижи за съседските котки отвън, а вътре в дома й "царува" Уайти. Той е чисто бял котарак с дълга козина и сини очи. Той чува, вмята веднага Краси, защото по принцип, казва тя, белите котки със сини очи са глухи. Та Уайти тежи повече от 7 кг., любопитен е, държи са абсолютно аристократично и не позволява да го мачкат, нито да го гушкат. Той е господарят в къщата и както казва стопанката – луди ни прави. Бил е участник в изложение за животни и там, заедно с подобна на него женска били обявени за Принцът и Принцесата на Панагюрище.
До тук изглежда, че всичко върви лесно по мед и масло. Да, но не е съвсем така. Рошличка – чаровницата с къси крачета и дълга козина, дошла при Красимира от една съседска баба. След време родила две бебета в едно от мазетата в дома на Красимира. Само две?! – невъзможно, рекла си Краси и излязла права. В другото мазе, в един кашон котараната оставила още три новородени котенца. Краси преценила, че на всички тях майчиното мляко не стига и започнала да ги храни от спринцовка. Докато била в отпуск – добре. А след това, палила колата в обедната почивка и за половин час успявала да ги нахрани и даже да им изчисти очите с преварена вода. По-късно намерила дом за всяко от тях и не само, уредила с любящи стопани и 5-тте дечица на Сивушка, която също ги довела. Ако съседите закъсат с новородени котенца, които не знаят какво да правят – Красимира е насреща. Самата тя блика от енергия. Прави всичко, дори и неприятните задължения, с толкова хъс, че ти се приисква да се присъединиш непременно към нейната кауза –

да прави щастливи животните. 

 
Питам я – кога започна всичко това, а тя ми казва простичко – така е цял живот. През годините гледали индийски пръчици – животни, наподобяващи пръчки от рози, които се отглеждат в буркан, морско свинче, а хамстерите им по едно време стигнали 60 броя. Котки винаги имали. Един от първите им котараци бил черен, едър мъжкар с гръмкото име Чингиз хан.
Два или три пъти съм си крала котка, направо с гордост заявява Краси. Харесала една сиамка, притежание на близки хора. Откраднала я, заплодила я, родила й котета и им я върнала. Те даже и не разбраха какво стана, смее се Красимира. Усложненията около гледането на животни приема като предизвикателство и се втурва през глава да отстранява пречките. Ако животното е болно, търси доктор, купува лекарства, търчи на проверки.Как ще го оставиш животното, то е най-лесно да го приспиш, трябва да търсиш начини да живее и да е добре, категорична е тя. Така се случило и с Уайти. На красавеца не му понесла храната и се запушил. Ходили чак в Пазарджик на лекар, който му поставил катетър, с който котаракът пишкал две седмици. Тогава не бил толкова приятна картинка, но Краси и за миг не си помислила да го изостави. Над 200 лв. й излязло лечението му тогава, но пък покрай него се научила да бие мускулни инжекции и сега е на разположение на всеки, който има нужда – животно или близък човек. От тогава котаракът яде специална храна за кастрирани котки и още една лечебна, които струват 70 лв. пакета. Горда е, че си е уредила дистрибутор да й докарва храната на място с голяма отстъпка. Със спестените пари пък купува силикон –  най-хубавата котешка тоалетна.
Изобщо за Краси

няма начин да няма начин,

щом се отнася за здравето и удобството на животното.
Самата тя се заразила от някаква котешка болест и се покрила с червени петна. Дълго време се мазах със сяра, спомня  естествено с усмивка приятелката на животните. Питам я познава ли и друг като нея в града, а тя отвръща – не, друг толкова "луд" няма. Хората обичат животните, но са бедни, нямат възможности, разсъждава Красимира. Дори и за мен това е едно много голямо перо. Без да смятам скъпата храна на Уайти, разходите за храна и грижи по другите животинки стигат до 100 лв. на месец.
Само за кастрацията на Рошличка дадох 42 лв., при положение, че манипулацията струва 80 лв. За куче пък е 120 лв., сочи Красимира. Тя обаче хич не се чуди и когато има дава. Похарчила 30-40 лв. за мехлеми и лекарства за лечение на очите на едни малки котета. Пращала пари и за нуждаещи се животинки от групите в интернет – за кастрация, за транспорт или други нужди.
Най-напред в класацията й за любов към животните обаче безспорно са кучетата. Имали са три собствени четириноги – руска хрътка борзая, пекинез и чи хуа хуа и тя помни всеки ден, прекаран с тях. Хрътката била едро животно, предана, но своенравна и беладжийка. Отваряла врати, изгризвала обувки, крадяла си луканки от тавана, препускала като кон, държала комшийте мирно, когато се измъквала на улицата. Всичко това е разказано от стопанката така, сякаш кучето й е "причинило" най-голямото щастие на света, включително и едно доста сериозно нараняване. Поредната "историйка" е следната: семейството си пийвало ракийка със салатка в една хубава спокойна вечер, а хрътката си почивала някъде на стълбите около тавана на къщата. В един момент на Краси нещо и потрябвало и минавайки, решила бурно да покаже любовта си към животното. Хванала муцуната му и го зацелувала, като нееднократно повтаряла колко го обича. Да, обаче, хрътката съвсем не била на същото мнение в този момент, изтърпяла една целувка, втора и на третата така жестоко захапала Краси за носа, че й го цепнала на две. Красимира и до днес си носи белега и все си повтаря, че сама си е виновна. Животните не понасят алкохол, да бях помислила, отсича тя и добавя –

животното променя човека много и към добро. Който не е гледал животно много е загубил.

Как понасяш мъката, когато любимецът ти умре, я питам. Питай ме посред нощ в снега как съм ги водила на доктор, веднага реагира Краси. Хрътката се разболяла от перитонит и цяла седмица се мъчила. Не само Краси и семейството й страдали, ами и цялата махала била съпричастна. Пекинезът пък го купили голям колкото шепичка. Той се разболял от диабет и ослепял. Ако беше само сляп, аз щях да си го гледам и без туй два месеца го държах на ръце и така спях, разказа още Красимира. Кучето обаче страдало и се наложило да го приспят. Аз знам какво е да загубиш животинка, за чи хуа хуа-то цяла седмица ревах, споделя жената, но тежките моменти съвсем не я отказали да гледа животни.
За да бъде още по-полезна, Краси активно поддържа връзки с групи за оказване на помощ на животни от всички градове – Пазарджик, Благоевград, София, Варна, Пловдив, Кюстендил. В социалната мрежа те си обменят информация за изоставени кучета, котета. Ама как да ги оставиш, изхвърлят тук торба с котенца, там кашон с кучета. Гонят на улицата вече и големи кучета, чуди се панагюрката. Тя е съвсем кратка и категорична – куче трябва да гледа този, който има възможност и да го кастрира. Два пъти Красимира е била приемен родител на кучета за две-три седмици. Чико бил най-обикновено улично куче, но имал късмета да го хареса българка, женена в Германия. Така че, Чико заминал в чужбина. Барон пък бил нещо средно между лабрадор и ретривър. Той горкият виел по цяла нощ. Веднъж бащата на Краси казал, че от него комшиите не могат да спят. Е, нищо, вие сте пенсионери, като си иде кучето, ще се наспите, абсолютно безпристрастно заявила Красимира.
Няма как да си добър с животните, а да си студен към хората, убедена е тя. Попитали я веднъж защо гледа животни, а не вземе едно дете. И това съм обмисляла, но в крайна сметка начинът ми на живот е мой избор. Купувала съм закуски и на дечица, но и на кучета – това е, по едно добро дело на ден да правиш е чудесно!