Кариерата на Луи дьо Фюнес е напълно нетипична. За разлика от повечето френски актьори, той постига славата, когато е на 50 г., и в продължение на 14 г., до смъртта му през 1983 г., тя не спира да расте. Роден в Курбевоа няколко часа преди обявяването на Първата световна война, на 31 юли 2014 г. се навършват 100 години от рождението на великолепния Луи дьо Фюнес.Десет подробности за него:
1. Той не се мръщел на никаква работа
Луи дьо Фюнес е печелел хлябат си като счетоводител, кожар, амбулантен търговец, декоратор и най-вече като пианист в пиано-бар. Той е бил блестящ пианист (който не познавал нотите) и страхотен комик, който е посещавал само няколко месеца престижния драматически курс „Симон“.
2. Появява се за 43 секунди в първия си филм
Луи дьо Фюнес се появява за първи път на екрана през 1946 г. в „Изкушението на Барбизон“, режисиран от Жан Сели в продължение на… 43 секунди. Тази незначителна роля на портиер в кабаре „Льо Паради“ е началото на дълга серия от малки роли.
3. Той отказвал ролята на неверни съпрузи.
Той е играл расисти, холерици, подлеци или скъперници, но не и неверен съпруг. Луи дьо Фюнес отказвал ролята на прелюбодейци и никога не нарушил това свое правило.
4. В „Полицаят и извънземните“ поискал летяща чиния като тази в „Срещи от третия вид“.
През 1977 г. излиза филмът на Стивън Спилбърг, постигнал колосален успех. Френското кино също се увлича по извънземните. За Луи дьо Фюнес това ще бъде филмът „Полицаят и извънземните“. Впечатлен от триковете в „Срещи от третия вид“, френският актьор мечтаел за летяща чиния, като тази на Спилбърг. Резултатът: за първи път във френски филм се появява такава.
5. Засенчвал и най-големите звезди на екрана.
Този вечен изпълнител на второстепенни роли имал свой начин, от висотата на своите 164 см., да засенчи много по-опитни актьори от него. Така станало с Жан Маре във „Фантомас“, чиято роля лека-полека била засенчена от комичните сцени, които Луи дьо Фюнес успял да наложи, като влагал невероятната си творческа енергия във всеки план. Бурвил, Фернандел или Ив Монтан също изпитали неговата пламенност.
6 . През май 1968-ма г. той се разтревожил за златните си кюлчета.
Май, 68-ма, Луи дьо Фюнес е натъжен. Когато техническите работници започват стачка по време на снимките на „Полицаят се жени“, паника обзема актьора. Той се доверява на режисьора на филма Жан Жиро и му възлага мисия: да изрови едно сандъче от градината на къщата му в Клермон, в което имало голяма сума пари и златни кюлчета.
7. Никога не плащал такситата си.
Пикасо го е правил, защо не и той? Когато актьорът вземал такси, той плащал с чек, който подписвал с красивия си почерк. Шофьорите предпочитали да го задържат като автограф, вместо да го осребрят.
8. Направил каскада и повече не можел да си вдигне ръцете.
Терминът „каскада“ и Луи дьо Фюнес са пълна противоположност и все пак… Във „Фантомас“ трябвало да преследва заклетия си враг, закачен на строителен кран. Луи дьо Фюнес нямал дубльор. В продължение на дълги минути висял на ръцете си на метър над земята, а на следващия ден не можел да ги повдигне. Години след това този инцидент му причинявал болки.
9. Една 7-минутна сцена му отворила пътя към славата.
Преди да стане известен, Луи дьо Фюнес е играл в куп филми, където изпълнението му траело само няколко сцени. Трябвали му няколко минути в „Преминаване през Париж“, за да наложи образа на средния и холеричен французин. Изправен срещу големите Жан Габен и Бурвил той се вълнува, вълнува и вълнува… и влиза в историята на киното.
10. Искал очите му да изглеждат по-сини от синьото на екрана.
Луи дьо Фюнес имал една прищявка: да подсилят цвета на сините му очи за най-голям ужас на главните оператори и особено на този по време на снимките на „Татиураният“. Трудно било да се нагласи осветлението между червените петна по кожата на Габен и синьото в очите на Фюнес.
