На 21 юни е лятното слънцестоене и това е най-дългият ден в годината – 15 часа, 19 минути 33 секунди. В момента на лятното слънцестоене Слънцето ще бъде на 153 029 029 км от Земята. Това разстояние ще продължи да нараства до момента на преминаването на планетата през афелия – най-отдалечената от Слънцето точка на елиптичната земна орбита.
Земята ще премине през афелия на 3 юли в 23:11 ч., когато ще се намира на 152 094 421 км от Слънцето. След този момент ще започне бавен процес на приближаване към звездата.
Според сезонната прогноза на Националния институт по метеорология и хидрология при БАН това лято ще бъде със средни температури близки или по-високи от нормалните, а сезонните количества валеж ще са около или под нормалните.
Може да се очаква лято 2017 да е подобно на лято 2016, казват от института.
Слънчеви традиции
Лятното слънцестоене е фестивал, основан на вибрациите на слънчевата енергия. Нарича се още фестивал на средата на лятото. Бележи най-дългия ден от годината – ден на светлина, мъдрост, прозрения и сила. Ден, който отдава почит на слънцето с огнени ритуали и извършване на слънчева магия, свързан с прастари култове към слънчевия бог. Сега слънцето е най-силно и всичко в света около нас е в най-активната си фаза. Празникът Лятно слънцестоене символизира слънчевото божество в цялото му великолепие и мощ.
В келтската традиция се чества денят на Св. Джон ( St. John Day ). Подобно на Нощта на лятното слънце и тогава се палят огньове за пречистване и обновление. Много популярна е сбирката на Стоунхендж. Според последните изследвания този паметник представлява гигантски слънчев часовник и е строено с тази цел – да бъде място именно на култа към Слънцето. И днес там се събират хора от цял свят да изпратят Слънцето в апогея му и да отправят молитвите си. От хипари до съвременни друиди ( келтски жреци ) – всички, които вярват в енергията на най- дългото лятно слънце се стичат на Стоунхендж.
На Изток също се празнува Лятното слънцестоене – приема се за празник на Ян енергията – мъжкото начало в света. В Китай се палят огньове и към предците се отправят молитви за закрила. От този ден обаче Ян намалява и се трансформира в Ин, която има своя апогей през зимното слънцестоене. В китайската традиция се слага акцент именно на трансформациите на енергиите.
У нас традицията не е с по- различен характер – езическото се вплита в християнското. Край Старосел, древно тракийско култово селище, се извършват ритуали в честа на Майката Земя и нейния син – Богът Слънце. Освещава се храна, течности като вино, мед, зехтин и се отправят молитви за закрила и здраве.
Еньовден също е част митологията на лятното слънцестоене. Според християнската традиция, това е рождения ден на Св. Йоан Кръстител. Билките, брани на този ден, могат да лекуват всякакви болести, защото в тях е съсредоточена най- много от живителната слънчева енергия.
Специалистите по езотерика съветват, на този ден да се правят големите планове за живота. Всичко, което се постига с насочена навън енергия. Взорът ни е насочен навън, към света, към бъдещето. Новият сезон трае до есенното равноденствие, когато е време за равносметка.
Денят на лятното слънцестоене е натоварен с много символика. Енергията на Слънцето – живителна, унищожителна и пречистваща, достига своя връх. Дали вярваме или не, това всеки си знае. Но има нещо в този така дълъг ден, нещо мистично.
