Дни след като спечели третия кръг на планинския шампионат – Планинско Панагюрище, Любен Каменов няма време за почивки. На хоризонта се задава следващият кръг от шампионата и не се очертава никакво разпускане. Разговаряме в обичайната за него работна обстановка – в гаража. На двора ме посреща дружелюбна лабрадорка. Няколко метра по-нататък е Мицубишито, още прашно след състезанието. Сядаме , а около нас, във витрините са десетки купи. И това са само част от трофеите за шестте години, откакто Любчо е започнал да се състезава. В същото 
време са красноречиво доказателство за дългия път, който Каменов е изминал от първия си старт в Благоевград, до последната вдигната купа от Планинско Панагюрище. За победите той говори сдържано, без най-малкия намек за суета. Изключително скромен, земен и в същото време много целеустремен. И това прави напълно излишен въпросът защо има толкова много верни фенове.
– Как се чувстваш дни след състезанието?
– Чувствам се перфектно след три поредни победи от общо трите кръга на планинския шампионат до момента.
– Каква е оценката ти за организацията?
– Беше много добра, но винаги има какво още да се направи, което е нормално, защото организирането на едно такова мероприятие не е толкова лесно. Хората отиват на завоя и гледат, но не знаят на организатора какво му струва това, колко време му отнема.
– Очаквана ли беше тази победа?
– Не мога да кажа, че беше очаквана. Мислех, че ще бъде трудна, че ще има битка, че ще направим шоу. Но не стана точно така. Основният ми конкурент Илия Царски имаше здравословен проблем. Така, че победата не ни е сладка, защото нямаше предизвикателство. Автомобилът ми сега е по-бърз и реално нямаше конкуренция. Макар, че някои хора така печелят години наред, но на мен такива победи не са ми сладки. Сега видях какво е да печелиш с по-мощен автомобил и да биеш по-слабите. Но аз такива титли не искам да имам.
– Но ти си имал победи и с не дотам подготвен автомобил…
– Да. Но сега колата ми е по-подготвена и има още накъде да се работи.
– Какви подобрения направи преди старта на шампионата?
– Много малко подобрения – олекотяване на автомобила, джанти, гуми…гледам да стартирам с добри гуми , защото са много важен фактор за времената. Миналата година загубих няколко състезания заради гумите, не бях подготвен с нови.
– Пазеше си колата на Планинско Панагюрище…. След първия манш го караше по-спокойно, не тръгна да гониш рекорда на трасето….
– Ами реално нямах конкуренция и нямаше смисъл да натоварвам автомобила, защото има още състезания. Ще я прегледаме за следващия кръг, да се надявам, че няма да има проблеми. Миналата година имах време 2:10:65, а рекордът е 2:10:25, тоест няма смисъл да доказвам нищо – едни 40 стотни не са решаващи.
– Какви са очакванията ти за следващия кръг?
– Очаквам всички да бъдем на старта. Конкуренцията да се възстанови. Да няма никакви проблеми с автомобила и здравословни, за да можем да направим едно страхотно състезание, каквото публиката иска да гледа. Следващият кръг е Планинско Узана – много трудно, технично трасе, проличават уменията на пилота – не е толкова до автомобила, надявам се да има повече участници, по-голяма конкуренция и да стане хубаво състезание
– Една от коментираните напоследък теми бе за промените в Правилника на БФАС и по-конкретно отмяната на забраната за подгряване на гуми.
– Аз се съгласявам, каквото и да решат Федерацията. Карам по правилника. На някои хора не им харесва и може би заради това се наложи да се промени правилникът по средата на годината, което не би трябвало да става, защото някои участници не се подготвили – знае се, че нямаме право да подгряваме гуми и изведнъж се променя правилникът, и ние се оказваме без необходимата техника.
– А защо беше забранено подгряването?
– Ами предполагам, че са искали да го направят като в Европа – там е забранено подгряването на гуми.
– Другата промяна в Правилника беше обратният ред на стартиране…
– Това се прави заради публиката, защото като минат първите 5-6 автомобила и хората губят интерес и не гледат другите коли. Но какъвто и правилник да измислят, аз съм съгласен и карам по правилата. От началото на шампионата, въпреки промените, не съм подгрявал гуми.
– А в ежедневието случвало ли ти се е да нарушиш правилата на движение?
– Случвало ми се е,като на всеки нормален шофьор. Но нямам актове.
– Как си с финансите?
– Винаги е било трудно и сега е така, няма никаква сигурност. Всичко става в последния момент – чупи ми се нещо и почваме да търсим средства. Факт е, че в Панагюрище се раждат големи спортисти. Има го спортния дух. Автомобилният спорт също е с традиции и се свързва с Илия Царски. Без значение какви са ни отношенията ,първите двама в момента сме от Панагюрище и общината трябва да се гордее, че едни от най-бързите пилоти са от този град. Така, както и ние се гордеем ,че сме от този град.
Хубаво е,че общината и фирмите подкрепят тези мероприятия, дано да има повече предприятия, които да помагат на спорта. Градът ни има възможности да се правят две състезания на година. Някога дано да стане европейски кръг, да дойдат поне 150 екипажа, това ще е голям празник за хората. Ще е трудно, но не е невъзможно.
– Екипът ти, по всеобщо мнение,е много добър.
– Да, хората, които са около мен, целият ми екип , са прекрасни хора, които ме подкрепят и са с мен постоянно, за което им благодаря.
– Колко души ти поддържат колата?
– Колата се поддържа от 3-4 човека – в това число и аз.
– Чувам много добри отзиви за един от основните ти механици – Лъчезар Воденичаров
– Да, Лъчезар е страхотен човек, много кадърен, жалко че са малко хората като него. Помагаме си взаимно, приятели сме, с него правим повечето неща. Имам страхотни приятели и в София, които настройват автомобила да върви, те също много ме подкрепят и съм щастлив, че всички хора около мен са много готини.
– Значи по някакъв начин си ги привлякъл? Едва ли е случайно.
– Ами най-вероятно съм го заслужил по някакъв начин… Много хора са около мен и за това нещата се случват. Ако бях много богат или зад мен стоеше някой, щеше да е различно, но пък така е по-сладко, знам откъде съм тръгнал и какъв път съм изминал. Благодаря на феновете, че ме подкрепят и че са винаги с мене и това нещо много ми помага да вървя напред, да постигам целите си.
– Целта в най-близък план?
– Целта е да се представим възможно най-добре на всички оставащи кръгове.
– А в по-дългосрочен? Ако намериш достатъчно пари, би ли се пробвал на рали?
– Ако намеря достатъчно пари, искам да участвам в европейския планински шампионат. Там има доста голяма конкуренция – стартират около 250 автомобила , има един българин, който вече участва в такъв шампионат – Николай Златков., който се представя много добре. Мечтая догодина за поне едно състезание в Европа.
– Кой е най-скъпият ти трофей, не като класиране, а по-скоро като спомен, емоция..
– Ами първите две състезания – победата беше много сладка. Очаквах да бъде по-сериозна битката в Благоевград. В Сливен после беше по-трудно, по-инетресно. А аз това искам – да има битка, да има състезание.
– Чувстваш ли се звезда? Толкова много фенове имаш – малки, големи, всички те обичат и ти се радват…
– Много хора са ми казвали, че трябва да имам самочувствие, че не съм като другите хора. Но аз не обичам да се изтъквам. Защото ако се периш, после много боли като паднеш. Не обичам да давам глупави интервюта или да чета статии, пълни с глупости.
– Какво е отношението ти към основния ти конкурент Илия Царски?
– Ами съвсем нормално. Смятам, че ако той спре да участва, спортът ще загуби от това, защото е един от най-атрактивните и бързи пилоти… Илия е много добър пилот, но …само пилот. Един спортист трябва да умее както да печели, така и да губи.
