Младият поет Михаил Караиванов представя втората си стихосбирка
Освен владеенето на думите, той притежава едно от най-трудните писателски умения – да вкарва емоцията си в текста. Именно ядреното гориво на емоцията превръща читателя от свидетел в съучастник на автора. Може би и заради този свой талант, първата стихосбирка на младия поет Михаил Караиванов – „Зависимост”, пожъна голям успех, а на премиерата й се събра многобройна публика, което рядко може да бъде видяно на представяне на поетична творба, и то дебютна.
От няколко дни е факт и втората поетична книга на Михаил, носеща интересното заглавие „#53 пъти Любов и други важни неща“. Корицата на книгата и фотографиите отново са дело на Моника Димитрова, а рецензент и редактор е Стоян Радулов.
Книгата беше одобрена за частично подпомагане по проекта на Община Панагюрище „Панагюрище – духовност и творчество в едно“.
„Появата на втората книга на Михаил Караиванов е новото му и голямо съобщение за продължаващия негов път в света на писаното слово, на поезията, въртящ се отново около хаштага на необятната, необяснимата, но желана Любов. … И ако в „Зависимост“ стиховете му сякаш нямаха начало и край – започваха от някъде, от някакъв друг живот и спираха внезапно, пред големия кръстопът на въпросите, то в „#53 пъти Любов и други важни неща“ посоката вече е ясна. Това е вечният човешки стремеж към светлина и щастие, но сякаш неразривно свързано с катарзисното страдание при търсенето, при постигането на любовта, при нейното осъзнаване.”, пише в рецензията си за книгата Стоян Радулов. (Пълния текст вижте ТУК)
Стихосбирката ще бъде представена днес, 9 юни, от 20:00 часа в панагюрския бар Boombox, а за музикалния фон на вечерта ще се погрижат момчетата от MODICA BAND със свои акустични парчета.
Здравей, Мишо! С какво тази книга е по – „пораснала” от дебютната? Какви са общите неща и кои са различията между двете?
– Според рецензентите има голяма градивност, но нека последната дума бъде на читателя. Спектърът на „#53пътиЛЮБОВиДругиВажниНеща“ е по-голям.
Промени ли се и ти?
– Да. Неизбежно е. Точно различията между първата и втората книга отразяват моята промяна.
Πлaтфopмaтa Іnѕtаgrаm oбяви, чe нaй-чecтo изпoлзвaният xaштaг пpeз пpeз последните три години e бил #Lоvе или инaчe ĸaзaнo „любoв”. Премести ли се любовта в социалните мрежи?
– Ако я няма любовта в социалните мрежи, то те не биха били социални.
Всяка любов ни препраща към?
– Някакъв вид творчество.
По-добре ли стана, че разстоянията се скъсиха и комуникацията стана в пъти по-добра? Или това всъщност убива тръпката, загадъчността и мистерията на влюбването?
– Непрестанната комуникация може бързо да насити една връзка, недавайки шанс на хората да си долипсват.
Социализацията извън социалните мрежи е нещо, което болезнено много куца. Хората се „лайкват“, „прегръщат“, „сръчкват“, „усмихват“, „целуват“, „канят се на събития“, „смеят и коментират снимките“, но само онлайн. Какво мислиш?
– Може би връзката между щастие и социална мрежа е обратнопропорционална.
Често цялото ни допада, но ни е трудно да приемем подробностите в човек. Какви качества цениш най-високо и какви качества те отблъскват най-силно – и в теб, и в хората изобщо?
– Ценя честността и добротата. Отблъсква ме завистливостта, от нея произлизат омраза, отмъщение, все гадни неща…
Какво не те попитах?
– Дали ще има млади хора на представянето!
CHEF D’OEUVRE
тялото ти е
платно
рисувам те с пръсти
в безброй измерения
погледът ти подсказва
че съм късметлия
да си мое вдъхновение
изцеждам всеки миг
преди да заминеш
за друга галерия
където аристократи
пушещи пури
и пиещи прашни коняци
ще наддават за теб
(все пак са ценители)
но дори и в чужди ръце
винаги ще носиш
моя автограф
