Тя не е под светлините на прожекторите всеки ден, но със сигурност успехите й заслужават внимание. Тя е четирикратна световна и седемкратна европейска шампионка по самбо в категория до 80 кг. Преди по-малко от месец триумфира като световна шампионка пред родна публика в „Арена Армеец“, след като чака седем години отново да стъпи на най-високото място на почетната стълбичка на планетарен форум.
За нея изразът „всяко чудо за три дни“ важи с пълна сила, но продължава пътя си с гордо вдигната глава: „Наистина е така, но за мен това няма значение. Никога не съм била грандоманка, не съм търсила внимание и не съм се обиждала, когато не получаваме такова. Интересът към мен не спира, но може би ще го има до края на годината, след това всичко ще е история. Когато спомените надделяват, няма значение кой друг го помни, важното е, че ти знаеш какво си направил.“
За да я наблюдават в София, се стичат приятели от всички краища на България. Казва, че е по-трудно да се представя пред родна публика: „По-тежко е, по-вълнуващо, но всеки очаква от теб най-доброто класиране. Аз бях разклатена в някаква степен, но смятам, че успях да се овладея и да покажа какво мога.“
Мария е намерила своето най-добро решение за борба с напрежението – сън между отделните си срещи. Споделя, че й трябват точно пет минути, за да се разсъни и да е готова за борба. За нея това е най-успешният начин да се съхрани и покаже най-доброто от себе си.
Успехите й са неизброими, но с тях идват и тежките контузии. Само за последните 4 години два пъти е оперирана от скъсани кръстни връзки, а след интервенцията през миналата година се намират и хора, които я отписват за спорта: „Може би всеки спортист минава през такива трудности, но аз имах късмета и щастието да попадна при професионалисти като Антони Георгиев и Михаил Лилов, които ме накараха да не усетя това, което ми се случваше – операциите, напрежението дали ще се оправя или не, рехабилитацията. Може би над 50 процента се отказват след такъв вид травма.
„Смятам, че това ме направи по-силна – ако не се бях контузила преди година, може би нямаше да стана световна шампионка. Това ме накара да тренирам два пъти повече“, разкрива тайната на успеха си Оряшкова.
А на хората, които са я отписали от спорта, не обръща внимание: „Сигурна съм, че много хора ме отписаха за спорта, но никой не ми го каза в прав текст. Но това не ме интересува, не хората трябва да решат кога да спреш, ти сам трябва да усетиш. Ако не бях готова, нямаше да играя на това състезание. Но не може едно такова нещо да те срине, да те откаже от някаква цел, от мечта. Много спортисти минават през това нещо и малко се изправят, но смятам, че всеки, който е по-силен, може да се справи.“
Мечтае си самбото да влезе в олимпийската програма в Токио, но участието й на форум под петте преплетени кръга не е на всяка цена. Знае обаче, че решението не се взима от спортистите, те просто чакат своя шанс.
Мария вече мисли и за бъдещето си след края на спортната си кариера. От няколко години съвместява състезателната и треньорската дейност: „Навлизам стъпка по стъпка“. Твърди, че по-лесно й се струва да се състезава, тъй като се бориш за себе си и го преживяваш за себе си, а като треньор преживяваш за всички останали.
Категорична е, че призванието й е в сферата на спорта. В момента кандидатства за докторант в НСА, обмисля някой ден да бъде преподавател в Академията.
Какъв е пътят на Мария Оряшкова от малките населени места до най-успешната състезателка в женското самбо в България?: „Много е дълъг и много труден, но всеки сам избира какво да прави. Моят път е на едно дете, което не е живяло в големи градове. По някакъв начин може би това ме е съхранило от всички лоши неща, които се случват сега и са се случвали и тогава.
Бях едно дете, което толкова много се радваше на първия си анцуг – не исках да го свалям. В момента също много се радвам, когато ми дадат анцуг – знам, че е нещо малко, което мога да си купя, но е друго, когато ти си го спечелиш. Първият ми треньор – Иван Нетов, изигра много голяма роля в моя живот, Асарел Медет много ми помагаха в Панагюрище, за да мога да се справям. Не мога да кажа, че съм от богато семейство – напротив, от бедно съм. И когато видях, че започнах да се справям сама с помощта на спорта, тогава продължих напред и това ме караше да се изправям след всяка една трудност.“
Мария вярва, че именно малките неща радват човека. Но за голямо съжаление светът не върви към добро: „Всеки ден се заглеждам по хората в колите – те са навели глави, намръщени, смачкани. Всеки ден ми се вижда все по-сиво. Виждам все по-малко усмихнати хора, а един човек може да те направи толкова щастлив, когато те срещне и ти се усмихне без причина. Става все по-лошо и не мисля, че сме виновни хората, а тези, които управляват държавата. Те карат народа да изглежда по пози начин и да бъде мачкан. Това е лично мое мнение и не го налагам.“
Все пак вярва, че в България има кадърни хора, които биха могли да оправят държавата.
Самбистката никога не е имала претенции дали ще попадне в престижни класации, но през 2009 г. намира място в Топ 10 на Спортист на България. Уважава всеки един от спортовете и знае, че винаги има сърдити.
„Смятам, че една десетка не би стигнала на България да оцени своите спортисти. Не само аз, десет или 20 човека заслужават, те са много повече. В последните години ме изненадват доста неща в десетката, затова не мога прогнозирам кой ще попадне вътре тази година. Това е едно признание, което прави горд всеки, че е сред десетте най-добри спортисти на България. Искрено се надявам да съм някъде там, но не на всяка цена. Ако не съм там, значи е имало други хора, които заслужават“, филофоски разсъждава Оряшкова.
За личния си живот Мария казва, че все още не се е появил човекът, с когото иска да прекара дните си и да създаде семейство. Предполага, че сигурно ще е спортист, но смята, че е възможно да има и изненади: „Замислям се за семейство, може би това е единственото нещо, което би ме отказало от олимпиада, от амбиции – ако срещна човека, с когото искам да съм и да създам семейство. Мисля, че това е най-скъпото нещо, надявам се да мога да го изпитам. А какво е една олимпиада и един медал, който ще седи вкъщи?“
Източник: Sportal.bg
