И до днес по стар български обичай българите посрещат символично пролетта и Баба Марта закичени с мартеници от прeсукани червен и бял конец. Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената здраве и сила. Това е обяснимо, защото носенето на мартеницата е в края на зимния сезон, когато жизнените сили са на изчерпване.
На 1 март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени вълнени чорапи. Стопанката връзва мартеничките на всички в дома и благославя: „Да има здраве по хора и добитък, да раждат овошките, да бягат змии и гущери от хората, да има сполука в добитъка…“.
За съвременния българин мартеницата е преди всичко традиция и символично пожелание за здраве и късмет. Но някога смятали мартеницата за амулет. Вярвали, че тя предпазва хората, добитъка, къщата и цялото стопанство от „злите сили“ на отиващата си зима. На някои места я наричат „урочница“, защото се вярвало, че предпазва от „лоши очи“ и от уроки. От друга страна, обаче, червено-бялата нишка по магически път стимулира плодовитостта, според фолклорните представи. По-образно и метафорично звучи вярването, че мартениците развеселяват баба Марта. Така се нарича месец март в българския фолклор. Баба Марта е пословична с капризния си нрав. Ако се развесели и усмихне, грейва слънце и става топло. Разсърди ли се старицата, докарва студ и сняг.
Най-разпространен е обичаят мартеничките да се носят дотогава, докато не се види лястовичка или щъркел, докато не се види цъфнала овошка. Тогава всеки сваля своята мартеница и я закача на дърво или храст – на цъфнала слива, ябълка, праскова или пък на трендафил, та да са бели, червени, хубави и здрави хората.
Легендата
Има няколко легенди за произхода на мартеницата. Една от най-разпространените е свързана с хан Аспарух. Когато победил византийците и обявил българската държава, ханът решил да извърши жертвоприношение на бог Тангра.
Според обичая жертвената клада трябвало да се запали със стрък изсъхнал копър. Но наоколо не намерили растението. Докато ханът се чудел какво да направи, на рамото му кацнал сокол, на крачето на който имало завързано с бял конец снопче копър. Но конецът бил обагрен в червено от кръвта на птицата.
Оказало се, че сестрата на хана, Хуба, която го очаквала далеч в техния дом, сънувала сън и разбрала, че търси копър за жертвоприношението. И му го изпратила по любимата птица. А кръвта била от дланта й, одраскана от сокола.
Ханът запалил огъня, а червено-белия конец завързал на ръката си за спомен. Месецът бил март. Денят бил Първи. Това било началото на тогавашната Нова година. И оттогава всички носят мартеницата.
