Начало Без категория Meдали печелят, вода газят. Една история от тренировъчната зала

Meдали печелят, вода газят. Една история от тренировъчната зала

СПОДЕЛИ

Дни преди Коледа, когато спортистите от клубовете се събират, макар и импровизирано, но все пак за да отбележат празника и края на годината, младите панагюрски спортни надежди по кикбокс и таекуондо също се събират. Само че, не  за да празнуват, а за да …попиват вода. Водата от помещението, което ползват за зала.

Снимките в галерията са достатъчно красноречиви.

Тук, в тези условия, тренират над 70 момчета и момичета от различни възрасти. Залата се ползва както от клуба по кикбокс, така и от таекуондистите.

Клубът по кикбокс е един от най-младите в общината, започнал официално дейността си през 2018 година. За протокола – само през отминаващата 2021 г е младите спортни надежди са донесли 22 златни, 33 сребърни и 30 бронзови медали – главно от държавни първенства.

„За да се направи ремонт, трябват средства, с каквито клубът не разполага. Ето, снощи заваля дъжд, а аз не съм спал да мисля как ще заваря залата на сутринта. И естествено – заварих я наводнена, както всеки път, когато завали. През февруари започват състезанията, което значи, че ние още от сега, дори по празниците, трябва да започнем да тренираме.  Но, при тези условия, аз не знам как и дали изобщо ще успеем да се подготвим. Чувствам се безсилен на моменти, защото имам страхотни деца, имам идеи, имам желание и амбиция да развивам този спорт, но се сблъсквам с всевъзможни спънки, които буквално поставят под въпрос оцеляването ни като клуб. И въпреки това печелим състезания и аз съм учуден и радостен от успехите, които постигат възпитаниците на клуба.“, споделя с болка треньорът Здравко Еров.

На снимките: „Те са моето второ семейство“ – лаконичен е Здравко Еров.

 

Към момента опцията преместване на друго място не съществува – просто няма подходящо помещение. Трудността идва от една страна поради характерното оборудване и спецификата на тренировъчния процес, който понякога изисква помещението да се ползва и сутрин, и вечер, а от друга страна – невъзможността на клуба да плаща висок наем.

Без спонсори и без подкрепа няма как да се справим. Най-много от всичко ми е жал за децата, защото те имат и талант, и желание, а аз, както, сигурен съм, и техните родители, както и всички, които отглеждат деца, предпочитаме да ги виждаме в спортните зали, а не пред компютрите и с телефоните в къщи.“ – допълва Еров.

А ние се надяваме тази малка, но всъщност важна и много показателна за състоянието и отношението ни към спорта история, да стигне до представителите на бизнеса в Панагюрище. Защото всеки лев, даден за да могат децата… нашите деца, да спортуват, е най-добрата и смислена инвестиция в бъдещето.