Начало Общество Моята наивна приказка за утрешния ден

Моята наивна приказка за утрешния ден

СПОДЕЛИ
restorant

Любка Пъкова

Далече, много далече, през девет планини в десета имало прекрасна страна. Тя била райско място с живописни планини, плодородни долини, пълноводни реки и дълга морска граница очертана от фин пясък. Тази страна била стара, колкото света. Народа и бил горд, смел и много трудолюбив. Десетки ханове и царе градили великата му история, но в един момент народа попадал в плен за векове. Дълго страдал, лишен от права и достойнство, после въстанал и си върнал свободата. И отново си избрал цар. За народа последвали тежки години. Загубил няколко войни, преживял трудни и гладни години, но оцелял. Така в търсене на прекрасното бъдеще народа изгонил царя си и дал властта на… народа. За кратко неговите избраници работили добре, но после забравили дълга си и народа отново се разбунтувал. Нали ви казах, това бил горд и смел народ! Той отново събрал сили, избрал си нов вид управление с Народно събрание, народни представители, премиер и президент. Отново последвали тежки години. Неговите управници го лъгали, продали каквото могли, откраднали каквото останало, но народа пак оцелял. И пак се вдигнал на бунт. Свалил правителството, избрал друго, надявал се, вярвал, че пътя е верен, но за кой ли път се намерили лакоми хора, които да променят посоката. Народа обаче, бил помъдрял и разбрал. Вече на предела на своята търпимост, решил, че никога повече няма да допуска някой да променя бъдещето му. Излязъл на улицата, развял флага си и поискал възмездие от лъжците. Премиерът, който бил умен човек премислил, разбрал греха си и решил да се поправи. Народът вече няколко дни викал под неговите прозорци. На следващия, той слязъл при своя народ, търпеливо изчакал да го наругаят, а после поискал да говори на хората. „Аз се заклех да работя за вас – казал той – но направих грешки и сега сте прави да искате да напусна поста си. Видях, че вие всяка вечер разговаряте и търсите път, по който да продължим, видях, че имате идеи, които трябва да бъдат чути. Моето време изтича, но преди да си тръгна има няколко неща, които съм длъжен да свърша. Тези неща са причината всеки ден да сте тук. Сега и аз съм тук, за да ги чуя!” Премиерът казал тези думи, свалил сакото си, седнал на тротоара и пред смаяните погледи на присъстващите извадил тефтер и химикалка. „Да съставим план!” Настанала тишина, хората се изумили, никога до сега никой не бил правил такова нещо. Едно младо момче плахо се приближило и казало: ”Може ли да запишете, аз искам…” И премиерът записал. После записал пак и пак, и пак, и така около сто предложения. Станало късно, всички се уморили и се прибрали по домовете си. На другия ден обаче, отново излезли на протест и премиерът отново бил там. Първо обяснил какво от записаното предишния ден е изпълнил, какво е невъзможно да стане и какво ще се случи в по-далечно бъдеще. После отново седнал на тротоара и отново извадил тефтера си, и записвал. И така много, много дни. Дошли нови избори и народа избрал точно този премиер за свой водач. На следващия ден премиерът отново излязъл на улицата, но там нямало никой. Тогава се усмихнал за пръв път от много време, защото разбрал – той изпълнил най-важната част от своя дълг – останал част от народа си. От този ден нататък никой не излизал на улицата, за да каже своето предложение или да изрази несъгласие. Премиерът бил модерен човек и си направил страница в интернет. Там всеки поданик отстоявал позицията си и всеки бил чут. А прекрасната малка страна вече не живеела тревожно и трудно и никой не се и опитвал да променя бъдещето и. Нямало как да стане, защото народа най-накрая си имал премиер, които имал народ!
Далече, много далече, през девет планини в десета има една малка страна, в която да живееш е прекрасно…