На 1 август 1885 г. е отпечатана първата българска банкнота в Санкт Петербург с номинал 20 лв.
Първата българска банкнота се съхранява в Историческия музей Габрово и има номер 000001. Номиналът й е 20 лева, размерите са 150 на 97 мм и върху нея има воден знак на БНБ. Лицето на банкнотата е кафяво каре върху светла охра, а в левия ъгъл има изображение държавният герб.
Непосредствено след Освобождението в българската парична политика цари пълен хаос. В обръщение по това време са всевъзможни монети като наполеони, лири, златни и сребърни монети от по-далечни и екзотични страни – като тунизийски, ирански или индийски, излезли от обращение дори в собствените си страни.
Първите бюджети на държавата през 1879-1880 г. пък са съставени във френски франкове. След приемането на закона от 1880 г., още следващата година в Англия, в Бирмингам, се отсичат първите български медни монети с номинални стойности 2, 5, 10 стотинки, а година по-късно в Русия се сечат вече сребърни монети по 1 и 2 лв., или първият български лев с благородно съдържание.
Банкнотите с номинал от 20 и 50 лв.от първата златна емисия са отпечатани в Санкт Петербург. Интересно е, че в текста на банкнотата са оставени две руски думи. Въпреки че са обменяеми в злато, а по-късно и в сребро дълго време не са приемани с доверие от населението.
Банкнотите през вековете
За пръв път банкноти са били използвани в Китай през 7 век. В Европа банкноти са използвани чак през 1660 г., когато Стокхолмс Банко издава първите банкноти.
Употребата на установени парични стойности и печатани банкноти става популярна през 18 век.
Повечето банкноти са били изработвани от тежка хартия, а понякога от лен, памук или други текстилни тъкани. Някои страни са произвеждали банкноти от пластмаса.