Начало Общество На 1-ви април отбелязваме Международния ден на птиците

На 1-ви април отбелязваме Международния ден на птиците

СПОДЕЛИ

Международният ден на птиците се празнува по целия свят от 1906 г. Решението за обявяването му за специална дата е прието на 6 декември 1906 г. по силата на Конвенцията за защита на редките птици. Това е една от първите природозащитни дати в международния календар от глобални събития, чрез която хората заявяват своята загриженост за опазването и съхранението на дивата природа на планетата ни. Интересното е, че сред защитените според Конвенцията видове, попадат не само полезните за селското стопанство птици, но и всички видове от рода на ястребовите, много от които вече са изчезнали, а други са записани в Червените книги на застрашените видове по света. Включването на грабливите птици като ценни за опазване видове е сериозна крачка в посока към изграждането на по-отговорни и разумни съвременни общества, които осъзнават важността на всеки един елемент от биосферата.

 

Но защо точно Ден на птиците? С какво те заслужават вниманието ни, за да имат свой собствен ден, особено сега, в забързаното време, в което живеем? Отговорите на тези въпроси са повече от един, но всички те имат нещо общо и то е, че ние обичаме птиците. Обичаме ги и им се възхищаваме още от най-дълбока древност. Техните песни огласят полята, горите и морските брегове. Те символично посрещат и изпращат сезоните, носят естетическа наслада за окото, защото пъстротата и разнообразието им нямат граници. Включени са в много митове и легенди, част от световният фолклор, като дори са почитани като божества или пратеници на провидението. Учили сме се от тях, наблюдавали сме поведението им, телата им, изучили сме инстинктите им. Те са източник както на храна за нас, хората, така и на вдъхновение. На тях дължим някои от най-използваните човешки изобретения като крилата и формата на летящите ни машини, циповете на дрехите, които използваме всеки ден, те са в основата на цялата наука, наречена аеродинамика. Този клас гръбначни животни е успял да овладее много преди нас въздушното пространство и дори само този факт е достатъчен, за да ги харесваме.

Съвременният човек, задъхан в собствените си мисли и проблеми често не поглежда дори в страни от пътя си и някак неусетно, за време, равняващо се на един живот, ние хората, сме унищожили толкова много представители на пернатите. И докато едни от тях са жертва на директно преследване – като например ятата на странстващия гълъб – най-многочислената птица в Северна Америка, други, като нелетящата птица Додо от остров Мавриций в Индийския океан, споделят същата съдба, главно заради унищожаването на местообитанията,  където се срещат.

 

В днешно време много видове птици са на ръба от изчезването. Достатъчно е да отворите червените книги на страните по света или да прочетете червеният списък с видове на IUCN (нещо като Световна червена книга), за да намерите доказателство за думите ни. Безогледното разрушаване на дивите местообитания оказва отрицателно влияние на цялостното видово разнообразие на планетата. Достатъчно е само да унищожим горите на Коста Рика и с това да се лишим от хиляди животински и растителни видове. Завинаги. Сред тях, разбира се, и много птици. Дали наследниците на динозаврите ще успеят да оцелеят от неразумното и безотговорно отношение на човечеството, ще покаже само времето.

 

Ние се надяваме, че отговорът тук е „Да“, не само от гледна точка на етиката, но и поради чист, не винаги зловреден  човешки егоизъм, защото никой, никъде по света, няма да бъде способен да поеме функциите на пернатите при поддържането на естественото равновесие в природата. Не бива да забравяме, че унищожавайки живият свят около себе си, ние унищожава средата ни на живот и всъщност, в крайна сметка – себе си.

 

За наше успокоение съвременните хора все повече си дават сметка, че от тяхното отговорно поведение, зависи близкото и далечно бъдещето на децата им. Това е устойчивото мислене, за което все повече се говори. И добре е да е така, защото докато в миналият век за хората е било важно да намерят информация, то сега тя изобилства до такава степен, че се превръща в шум, който ние не забелязваме. Специализираните телевизионни канали и предавания, научната литература, популярните статии, събитията, честващи природозащитните дати, имат за цел да привлекат общественият интерес, да се отправят ясни и дотолкова разбираеми послания към хората, че обществата ни да не бъдат безразлични към проблемите на околната среда, които всъщност са проблеми с нашето собствено бъдеще.

 

Някои държави са по-напред в това отношение от други. Например във Великобритания схемата за Мониторинг на обикновени видове птици (така понякога се наричат по-често срещащите се птици) е сред петте критерия, с които се измерва качеството на живот. Тоест, наличието на чучулиги в обработваеми масиви е доказателство за ниско химично замърсяване на почвата и културите в нея, което от своя страна е доказателство за по-чиста продукция и по-здравословна храна, съответно по-качествен живот. И този критерий е нареден до размера на брутния вътрешен продукт на страната и времето, което трябва да се изчака, ако ви се налага трансплантация на черен дроб, например. Такъв тип мислене е силно напредничаво, на фона на нашата българска действителност, където все още „добросъвестни“ ловци стрелят по световно защитени царски орли и египетски лешояди, защото ги смятат за „вреден“ дивеч.  Друг добре познат пример, за това колко полезни могат да бъдат насекомоядните птици, идва от Италия. Всяка година огромни ята от мигриращи скорци (същите онези които изяждат гроздето и черешите), преминават през Рим. Големият брой птици предполага и голям брой екскременти, които попадат по покривите на сградите, по чадърите на уличните заведения, колите и по самите минувачи. Никой от недоволните жители, обаче, не е предполагал, че същите тези „проклети“ птици ще се окажат спасителите на реколтите в цяла Италия, когато огромни облаци от Марокански скакалци нападат полуострова. Милиони скорци дни наред посрещат ордите Северноафрикански нашественици като изяждат повечето от тях. Това е ярко доказателство колко важна е ролята на всеки един вид в природата.

 

Ето и още един пример в това отношение. Преди години в Норвегия се подема широко-мащабна кампания по избиване на грабливите птици с цел, да се увеличи популацията на снежната яребица. Резултатът е впечатляващ. С организация и дисциплина характерна за северните народи, биват ликвидирани огромен брой хищници, което, съвсем очаквано, довежда до рязко увеличение на яребицата още през първите години на кампанията. После, обаче, настъпва бърз обрат. Вида започва да измира с такива темпове, че скоро е изправен на ръба на изчезването. Причината – силно заразна болест, която не може да бъде ограничена от човека, без значение какви сили и ресурси биват вложени. За пореден път неадекватната намеса на човека довежда до екологична криза, която заплашва да се превърне в катастрофа за дивият свят на севера, защото поради липсата на хищници няма кой да „определя“ и „прочиства“ болните животни и така да спаси от зараза здравите.

 

Изводът за нас от всичко написано до тук е, че ние, хората, имаме нужда от това да си припомняме тези уроци, предизвикани от грешки в близкото минало, за да не ги повтаряме в бъдещето. Ако дори само веднъж в годината научим нещо ново и полезно за света, в който живеем, за околната среда, от която идва чистата храна, вода, въздух, билки и разберем повече за това как всички елементи са свързани и функционират като едно цяло, то тогава си струва да отбележим, дори и символично, някоя от природозащитните дати в календара. А само какъв по-добър повод за това, да празнуваш великолепието на едни от най-атрактивните представители на животинското царство – птиците? Та те могат сами да полетят винаги, когато пожелаят. Нещо, за което ние можем само да мечтаем!

Автор: Николай Терзиев  

Снимка: Б. Борисов

 

Защо България е важна точка на световната карта по отношение на птиците?

България е една от страните с Европа с най-голямо птиче разнообразие. 70% от всички видове птици в Европа могат да се видят и у нас – 409 вида. 14 от тях са световно застрашени. От 38 вида грабливи птици, които населяват Европа, 36 се срещат у нас. Над българското Черноморско крайбрежие минава вторият по значимост миграционен път в Европа – Виа Понтика, през който ежегодно  прелитат милиони птици на път към Африка и обратно. На нашето Черноморие  се намира защитената местност „Пода“, която е мястото с най-много птици на квадратен километър – 269 вида на 1 кв. км. И всеки може да го посети и да се докосне до вълнуващия свят на птиците в Природозащитния център „Пода“ край Бургас.

 

БДЗП вече повече от 26 години работи за опазването на птиците и дивата природа на България и този начин отстоява правото на всеки от нас на чиста и здравословна среда за живот.

 

Включете се и вие в многобройните кампании и инициативи с гражданско участие на БДЗП:

  • Кампанията „Зрънце любов“ за зимно подхранване на птиците, за поставяне на къщички за птици през пролетта и на поилки с чиста вода през лятото

 

  • Кампанията „Пролет на живо“ за посрещане на завръщащите се от Африка прелетни птици – бял щъркел, селска лястовица, бързолет, кукувица и пчелояд

 

  • 7-то Международно преброяване на белия щъркел, което БДЗП организира заедно с още 40 страни по света, част от мрежата BirdLife International, за да преброи цялата световна популация на щъркела, който е индикатор за състоянието на средата, в която живеем и ние хората. Всеки желаещ, дори и най-малките могат да се включат в преброяването, като отбележат щъркеловите гнезда, които са посетили на платформата www.shturkel.bg

 

  • Мониторинг на обикновените видове птици, в който вече 10 години БДЗП прави оценка на популациите на най-често срещаните видове от земеделските земи, горите, откритите пространства и градовете и анализира данните, з