Одила е Вида низ мала градина,
биле е брала, вода сбирала,
очи да мие, здравье да добие …
В Западна България (Трънско, Годечко, Брезнишко) денят на св. Елисей (14 юни) и следващият ден 15 юни, наричан от българите Видовден или „Вида”, образуват общ празничен комплекс. Старо поверие разказва, че „Елисей и Вида са брат и сестра”, които изпращали градушката. Техен помощник е св. Марко Градобия, който носел ледените зърна в кошница. В честването на Видовден са запазени следи от култ към езическото божество Видо или Видьо. Смятали го за един от четиримата градушкари: Герман, Въртоломей, Лисе и Видо. Към представата за Видо или Видьо като градушкар насочват и някои обредни практики за предпазване от градушка. Според някои изследователи Видовден има връзка със западния светец Вит, който е един от 14-те светци – закрилници в беда, към които християнските народи се обръщали за помощ. Вероятно този култ е пренесен в Западна България (в Брезнишко) от рудничари саксонци – католици, които през средните векове се установили на Балканския полуостров.
Видовден е свързан и с култа към слънцето. Вярвало се, че на този ден слънцето се обръща към зимата. Затова ставали много рано, преди да изгрее слънцето, та да го видят как се завръщало назад към зимата. Видовден се тачи и за здравето на очите и виждането. В навечерието на празника или рано сутринта на Видовден жените поставят китка трендафил в дъждовна вода, събрана от листата на растението вида лугачка, или позната още като „видова трева”, и с нея после лекуват болни очи. Някъде с такава вода лекуват и добитъка. Етимологически името на празника се извежда от това, че Вида „вижда” пакостите, които братята й са сторили. Според народната вяра градушката е Божие наказание за извършените грехове – това християнско по произход схващане лежи в основата на израза „ще дойде Видовден”.
Пак във връзка с „виждането“, в по-широк смисъл, са и някои вярвания, магически практики и любовни гадания, изпълнявани от момите. В областта Граово например момите се мият с „видовденска“ вода, за да са хубави и буйни косите им и да ги „видят“ момците красиви на този ден. Има обичай и срещу Видовден девойките да прерязват три стръка от растението шавар и да ги наричат на имената на момците, които харесват. На сутринта гледат кой от стръковете е израснал най-високо и вярват, че за този ерген ще се омъжи момата.
Видовден се е запазил в историческата памет и с това, че на него през 1389 година се е състояла Косовската битка между войските на сръбския княз Лазар и турския султан Мурад. Във войската на княз Лазар са били включени български, влашки и босненски отряди. Поради решаващата роля на тази битка за съдбата на балканските народи Видовден става особено популярен на Балканите и по-специално сред сърбите. Популярността му се е запазила и в западните области на България, откъдето са били българските участници в битката.
Ст.н.с. д-р Валентина Динева – ЕИМ при БАН
