Начало Общество На 29 май 1876 г. четата на Христо Ботев завладява „Радецки“

На 29 май 1876 г. четата на Христо Ботев завладява „Радецки“

СПОДЕЛИ
restorant

На 29 май 1876 г. четата на Христо Ботев завладява парахода и го принуждава да спре на българския бряг при с. Козлодуй, откъдето се насочва към Врачанския Балкан, за да се бие за свободата на България.

През есента на 1875 г. Гюргевският революционен комитет взима решение за въоръжено въстание в България. При подготовката ръководителите на Врачанския революционен (Трети) окръг успяват да купят оръжие от Румъния, но се оказва невъзможно то да бъде внесено в България. Апостолите Никола Обретенов и Георги Апостолов решават да съберат чета, която да достави това оръжие. Първоначално наричат четата „Св. Георги“. Посещават Христо Ботев в Букурещ и му споделят плановете за въстанието и четата. Но още докато набират четници, до Букурещ стига новината, че въстанието е започнало.

В тази ситуация преминаването на р. Дунав е определено за 5 май. В началото на месеца Христо Ботев успява да получи от Българското човеколюбиво настоятелство 5000 франка, с които закупува необходимите за четата неща и организира четниците по групи в различни пристанища по румънския бряг. В процеса на подготовката постепенно се изяснява, че никой от старите войводи, по една или друга причина, не се наема да оглави четата. Но въпреки това Ботев не възнамерява да се отказва и с големи усилия успява да облече и въоръжи към 205 четници. Кратките срокове за организиране не позволяват да се проведе никаква предварителна военна подготовка и четата се оказва пъстра смесица както от добре обучени бойци от Втората българска легия, така и от съвършено неподготвени ентусиасти. Ботев е именно от последните, така че за военен ръководител е определен поручик Никола Войновски, учил в Николаевската военна гимназия. Знаменосец на четата пък става Никола Симов – Куруто.

Първоначално определеният срок за преминаване на четата в България не успява да бъде спазен и едва от 16 май, последователно в Гюргево, Зимница, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет, четниците на групи започват да се качват на австрийския параход „Радецки“. Нарочно е избран кораб на централноевропейска страна, за да не се предизвикат евентуални усложнения за румънското правителство. Четниците се представят за градинари, пътуващи за Кладово, Сърбия. Командването на четата предвижда завладяване на кораба и поемане на управлението му, в случай че капитанът откаже да спре на предварително определеното за дебаркиране място.

Към 11:00 часа на 17 май, когато „Радецки“ приближил устието на р. Огоста, по даден от воеводата знак четниците пристъпили към завземане на парахода. Захари Стоянов пише: „То е било гръм, трясък и пукот, като че на всяка дъска от парахода се е трошила…Не само дъски хвърчели по въздуха, но цели сандъци се носели на ръце, ножове дрънчели, фишеци, паласки и чанти нападали“.

Поставен пред свършен факт, капитан Дагоберт Енглендер предоставил „Радецки“ на разположение на воеводата. Коректното държане на нашите революционери оставило силно впечатление сред екипажа и пътниците. Капитан Енглендер не само улеснил слизането на родния бряг, но когато във Видин бил поканен от Осман паша да натовари 1000 турски войници и да ги закара до Козлодуй, за да преследват четата, категорично отказал.

Въстаниците слезли на козлодуйския бряг под строй, с развято знаме. Те целунали родната земя и положили клетва, че са готови да дадат живота си за нейното освобождаване. Четата, начело с авангард под командването на Никола Войновски, се отправила на поход.