На 5 май 1934 г 23-то Обикновено народно събрание гласува вот на недоверие на министър Стоян Костурков и на 14 май той подава оставка.
Стоян Костурков е роден през 1866г. в Панагюрище. Баща му е заможен търговец, родом от Костур, Македония, оттам и фамилното му име. След завършването на IІ клас е приет в Петропавловската семинария при Лясковския манастир „Свети Петър и Павел“. Прекъсва обучението си по време на Сръбско-българската война от 1885 г., когато се записва доброволец в Ученическия батальон. Завършва семинарията през 1887 г. Постъпва във Военното училище в София, но го напуска след заболяване от туберкулоза. През 1891 г. записва в Женева, Швейцария, право и социални науки. Приобщава се към колегите си социалисти Георги Бакалов и Кръстю Раковски.
В България Стоян Костурков работи като учител, училищен инспектор и директор в продължение на 19 години – в Панагюрище, Враца, Пазарджик, Хасково, Анхиало (Поморие), София. Включва се и в обществено-политическия живот. Първоначално е съмишленик на Демократическата партия, но скоро след това минава на страната на младите демократи начело с Найчо Цанов и Тодор Влайков.
От 1906 г. до 1934 г. е секретар на централното ръководство на Радикалдемократическата партия (РДП). Одобрява провъзгласяването на независимостта на България през 1908 г., но се обявява против укрепването на позициите на монархическия институт. Ратува за националното обединение на българския народ, но не по пътя на войната. Противник е и на въвличането на страната в Първата световна война на страната на Австро-Унгария и Германия. Избиран е многократно за народен представител – в 17, 19, 31, 23 и 26 Обикновени народни събрания.
За пръв път е министър (на народното просвещение) в кабинета на Александър Малинов, формиран на 21.VІ.1918 г. В коалиционното правителство на Теодор Теодоров (ХІ.1918 – Х.1919 г.) отново е министър на народното просвещение и полага грижи за облекчаване положението на българското учителство.
Открит противник е на управлението на БЗНС. Привърженик е на самостоятелното участие на РДП в обществено-политическия живот. Включва се в акцията на Конституционния блок срещу управлението на БЗНС от 17.ІХ.1922 г. в Търново. След провалянето и е хвърлен в затвора с оглед да бъде изправен пред готвения държавен съд като един от виновниците за втората национална катастрофа от 1918 г.
Посреща с одобрение събарянето на земеделското правителство чрез преврата на 9.VI.1923 г., но както и лидерите на Демократическата партия, не одобрява идеята на деветоюнските управници за изграждане на нова политическа групировка от членската маса на блоковите партии. Благодарение на неговата неотстъпчивост съгласието за вливането на РДП в Демократическия сговор става условно до свикването на поредния и конгрес през февруари, когато под негово влияние мнозинството от делегатите се обявява за излизане на партията от Демократическия сговор.
През целия останал период на сговористкия режим е в лагера на легалната опозиция. Във връзка с изборите за 23-то ОНС през юни 1931 г. дава съгласието си за участие на възглавяваната от него партия в коалицията Народен блок. И след като тя спечелва мнозинството от гласовете, влиза в коалиционния блоков кабинет. Поверено му е Министерството на железниците, пощите и телеграфите. До бламирането му като министър в блоковото правителство (май 1934 г.) успява да предпази партията от разцепление. След това обаче група начело с проф. Г. П. Генов напуска нейните редове и образува самостоятелна политическа партия под името Радикална.
Стоян Костурков посреща с неодобрение преврата от 19.V.1934 г. и минава в лагера на легалната опозиция на монархическия режим. По време на Втората световна война поради здравословни проблеми не участва активно в политическия живот. Не влиза в контакти с Българската работническа партия и отказва да сътрудничи на ОФ, без обаче да се обявява против неговата дейност.
След 9.ІХ.1944 г. полага усилия за възстановяване на своята партия. Когато това е вече факт, през 1945 г. съдейства за нейното влизане в ОФ. Получава поста министър на народната просвета (ІХ.1945 – ІІІ.1946 г.)
Стоян Костурков умира на 17.ХІІ.1949 г. в София.
Константин ТАНКОВ
