На днешния ден преди 140 години са открити първите български пощенски станции в Свищов, Велико Търново и Габрово. Още през юли 1877 г. е издадена правителствена наредба, в която се казва: „Да се пристъпи към организиране на енергично местно самоуправление с използване на местни хора. Да се организира местна полицейска сила, пощенска служба и особено административни и съдебни съвети”.
Пощенските съобщения в отоманската империя възникнали значително по-късно от тези в европейските земи – едва в началото на 17. в. Организацията на турските пощи била слаба, несигурна, с ограничена мрежа и не била в състояние да задоволява нуждите на търговията, занаятчийството, населението и особено нуждите на чуждите държави.
През времето на военните действия турската армия разрушава при отстъплението си всички телеграфни линии, опожарява много от пощенските и телеграфните станции и персоналът напуска България. Победоносните руски войски организират военнополеви пощенски станции и трактове. Възстановени са разрушените телеграфни линии и са построени нови. На първо време пощата и телеграфът обслужват само руските войски, но впоследствие те започват да извършват услуги и на населението.
На 14 май 1879 г. руските чиновници предават на българското управление всички пощенски и телеграфни станции с целия им инвентар и съоръжения. Предадени са 39 пощенски и 26 телеграфни станции, 1630 км телеграфни стълбови линии с 2582 км проводници и 64 телеграфни апарата в действие. Много руски пощенски и телеграфни чиновници и технически лица остават по собствено желание да работят в новосъздадените български пощи и телеграфи.
Съгласно „Временните правила за пощовата част в България” управлението и организацията са възложени на Пощенското управление, което първоначално е подведомствено на Министерството на вътрешните работи, а после – на Министерството на външните работи на Княжество България.
