Факт е, че българинът все по-силно, чрез собствения си джоб, усеща необходимостта от икономия на топлинна енергия и постепенно проумява горчивата истина, че жилището му, строено преди две, три, а нерядко и повече десетилетия, напълно или почти не отговаря на каквито и да било изисквания за топлинна изолация. След като един проблем е осъзнат, следващата крачка е неговото решаване. А решението се крие в две думи – пасивна къща. В стартовата ни публикация по темата ви разказахме за ОБЕРОН Концептбау – първата в България и на Балканите фирма, успешно защитила проект “Пасивна къща ОБЕРОН” пред Hr. Jan Vahala – Passiv Haus Institut Darmstadt и получила сертификат “Passivhaus Standart Plus” . Във втората ни публикация се опитахме в няколко реда да съберем най-важното, което всеки трябва да знае за това какво представлява пасивната къща. В настоящата статия ще ви разкажем повече за условията, на които трябва да отговаря една сграда, за да съответства на изискванията за “пасивна къща”.
За да съответства на изискванията за „пасивна къща“, сградата трябва да отговаря на ред условия.
На първо място това е добрата топлоизолация на външните стени, чрез която трябва да се постигне коефициент на топлопреминаване, не по-голям от 0,10 W/m²K. Той се достига при дебелина на топлоизолацията около 35 cm, като тази на покрива трябва да бъде 40 cm, а на подове, лежащи над неотопляеми помещения – 30 cm. Очевидно разликите с изискванията на действащите в България норми за проектиране, които едва-едва се изпълняват с 5 cm топлоизолация (фасадни плочи от стиропор или минерална вата), и то върху зид с дебелина 25 cm от кухи тухли, са огромни. Пропорционална на това е и разликата в разходите за отопление.
При такава дебелина на изолацията сградата трябва да има специално проектирана многопластова конструкция. Не случайно повечето построени досега такива сгради са със сглобяема конструкция и дървена външна обшивка, като често еднофамилните наподобяват селски или кокетни вилни къщи. С това обаче изискванията за оптимизиране на сградата откъм нейната енергийна ефективност не свършват.
Подобно на ограждащата строителна конструкция, изискванията за минимизиране на топлинните загуби през прозорците също са високи, още повече, че на тях в една класическа сграда се падат около 20% и повече от топлинните загуби. При „пасивната къща“ изискването е коефициентът на топлопреминаване през прозорците (стъклопакет и рамка) да бъде под 0,80 W/m²K. Стъклопакетите задължително са трислойни и запълнени с инертен газ – аргон или криптон. За вътрешно и междинно се използват т.нар. к-стъкла със специално повърхностно покритие, които имат свойството да отразяват инфрачервените лъчи обратно към помещението, а не да ги пропускат безпрепятствено към околното пространство. Профилите са с 5 или повече камери. Любопитното е, че у нас всеки производител на дограма рекламира броя на камерите в профилите, които предлага, а по отношение на стъклопакетите цари мълчание. Рядко някой посочва и коефициента на топлопреминаване през прозорците. Като се има предвид, че площта на рамката е многократно по-малка от остъклената, е ясно, че източникът на топлинни загуби е именно стъклото, докато на рамката се пада незначителна част. Задължителен елемент са и плътните щори, които, спуснати през нощта, допълнително намаляват значително загубите на топлина, без да се нарушава комфортът на обитаване. Комбинацията прозорец-щора може да снижи коефициента на топлопреминаване до 0,67 W/m2K, което вече е много добро постижение, и прозорците престават да бъдат източник на големи топлинни загуби. Съответно силно остъклените южни фасади трябва да бъдат защитени с жалузи срещу прегряване на помещенията през лятото.
Мерките за топлинна изолация включват и доброто уплътняване на сградата, още повече, че при традиционното строителство около 20% от топлинните загуби се дължат именно на инфилтрация на външен студен въздух през неплътностите на строителната конструкция. При така уплътнената сграда, при която на практика не се разчита на отваряне на прозорците, съществен елемент е вентилационната инсталация, изсмукваща замърсения и подаваща дозирано чист външен въздух. Той се подгрява предварително да необходимата температура – частично в топлообменници за сметка на отнемате на топлина от изхвърляния замърсен въздух, и частично – за сметка на нагреватели.
Енергийната ефективност на „пасивната къща“ силно зависи и от нейното оптимално разположение спрямо географските посоки, липсата на засенчване от съседни сгради или големи дървета, разположението и големината на прозорците, формата на сградата, така че да бъде възможно по-компактна и с по-малка външна площ. Когато към „пасивната къща“ се добавят алтернативни източници на енергия като термопомпа, съчетана с акумулатори на топлина в мазето, слънчеви батерии за собствено производство на електроенергия и др., тя наистина може да стане енергонезависима, а стопаните ù да не се следят със свито сърце непрестанното повишаване на цената на енергийните източници. Тенденция, която необратимо ще се развива по възходяща линия.
Статия като тази има предимно образователен характер, защото проектирането, построяването и обзавеждането с необходимите инсталации на сграда, която да съответства на нормите на „пасивна къща“, е работа за професионалисти, и то от най-висока класа, каквито несъмнено са ОБЕРОН Концептбау – първата в България и на Балканите фирма, успешно защитила проект “Пасивна къща ОБЕРОН” пред Hr. Jan Vahala – Passiv Haus Institut Darmstadt и получила сертификат “Passivhaus Standart Plus” .Първата пасивна къща, построена от компанията съгласно изискванията на този сертификат е в село Марково до Пловдив. .
Ако имате конкретни въпроси, свързани със статията, ще се радваме да ги зададете под формата на коментар или на редакционния ни мейл, чрез формата за контакт в сайта.
