Предлагаме Ви една изключително интересна статия, публикувана в днешния брой на вестник "Дума". Авторката Мария Стоева разкрива малко известни факти около рода Брадистилови и участието им в борбите за национално Освобождение.
Възпятият от Пенчо Славейков в безсмъртната поема "Кървава песен" народен представител от Бъта – Стою Брадистил, издига глас за европейска подкрепа на Първия български парламент в Оборище, наречен от Захарий Стоянов "Горски". Той е личност с вродена енциклопедична нагласа. Жаждата за знания, просвета и култура са генетично кодирани в бликовете на кръвта му. Родолюбив старейшина, макар и за кратко време да е учител на Марин Дринов в Панагюрище, той успява с ораторските си способности да убеди състоятелните членове на общината да отпуснат стипендии за европейско образование на талантливите българи. Загива с оръжие в ръка за Освобождението на България по време на Априлското въстание – 1876 г.
Неговият син Петко Брадистилов е векил (кмет) на Панагюрище, спомоществувател на първия български превод на Виктор Юго. Епохалният отзвук от "страстите български" той пренася в родното Панагюрище със сърцето си, присъствайки още на 3 април 1860 г. – деня на Светото Възкресение – в Цариградския исторически храм, където достолепният Иларион Макариополски и енергичният Авксений, по народна воля, заменят името на гръцкия патриарх с "всяко православно епископство". Легендарното ехо от космополитната столица на Османската империя продължава да витае в духовната аура на Панагюрище, където срещата между революция и мит става пред олтара на великата идея за политическо Освобождение на Родината. Панагюрци, като жители на войникарско поселение от ХV в., са ползвали известни привилегии, вписани в Грамота, коварно им отнета от Асан-бег Гаванозооглу. Марин Дринов, посетил родния си град в навечерието на Априлското въстание, отбелязва, че в библиотеката на Главното мъжко училище, побираща над 2000 тома славянска литература, открива ръкописи от четиринадесети век. Особено го е заинтересувал един сборник, който с позволение на гражданите е взел със себе си, за да го върне след известно време. Той пише: "Благодаря такому обстоятелству памятник этот, находящийся и до сих пор у меня (дарен от него заедно с други ръкописи на НБКМ след Освобождението) избег участи, катороя постигла остальныя Панигюрския рукописи, все они, как и вся библиотека сгорели вместе с школою, которую турки также сожегли при разгроме Панигюрища". (Съч.,Т.ІІІ, с. 43).
Влиятелен търговец на Балкапан, където има фирма "Балкански лъв", поддържаща контакти с Египет, Техеран и Виена през Триест, за износ на висококачествени български продукти, Петко Брадистилов с лични средства купува оръжие и барут за въстаниците на Маньово бърдо и се сражава геройски там със синовете си. Една година по-късно те са в Българското опълчение и леят кръв на Шипка
По време на Съединението първи развяват знамената на победата в Панагюрище още на 2 септември 1885 г.
Генерал Стою Брадистилов (кръстен на дядо си по бащина линия) завършва с отличие Военното училище в София. Спечелва конкурс, на който се явяват 35 кандидати за следване в италианската генерал-щабна академия. По време на следването си в Торино на един конен турнир се запознава с Лайош Кошут, който завършва жизнения си път в града. Българинът получава покана от ректора да остане на преподавателска работа след завършване на академията в слънчева Италия, но той предпочита да се завърне в бедната си Родина.
При провъзгласяване Независимостта на България – 1908 г. – е началник на канцеларията, работеща върху текста на историческия Манифест на цар Фердинанд.
На 20 януари 1912 г. е повишен в чин генерал-майор. По време на победоносната Балканска войнкомандва корпус при Чаталджа и Булаир. Като командир на Десета сборна дивизия взема участие в сраженията при Люлебургас. В неговата дивизия влизат 17 пехотни дружини, 9 батареи плюс конен ескадрон. Общата численост на личния състав възлиза на 342 офицери, 28 чиновници и 23 322 подофицери и войници. На 18 октомври Десета дивизия завладява Бедеркьой и стартира атака по левия фланг. Българските части посрещат нощта на височините, западно от Синирдере. Първият пробив в армията на главнокомандуващия Абдулах паша е извършен от българските войски, командвани от ген. Брадистилов.
При обсадата на Одрин неговата дивизия е дислоцирана на юг от крепостта в направление Люлебургас – Чаталджа. Отново ген. Брадистилов си спомня блестящите академични знания в мочурливото балканско бойно поле. Стратегически избира възвишение и прилага тактиката на европейското си образование: непрекъснато наблюдение. Скоро съзира, че откъм Босфора се задава огромна войскова маса. Очевидно е имала за цел да подсили таборите и заедно да ударят българите, обсадили Одринската крепост. Почувствал голямата опасност, която надвисва над нашата армия, генерал Брадистилов незабавно издава заповед за настъпление. Вражеските части отстъпват в панически бяг.
В неговите ръкописни спомени, запазили патинираната позлата на "най-българското време", позовавайки се на Монтескьо, той изтъква, че борбите за Освобождението на България са всъщност двубой между свободата и тиранията. Защото завръщането към миналото е винаги вълнуващо пътуване към бъдещето. А всяко докосване до съкровеното в спомена е опит за разчупване пластове в пространствените сфери на епохалните геополитически измерения
Мария Стоева
