Общо 93 381 теста са направени в рамките на първата национална скринингова кампания за рак на дебелото черво, която беше организирана и фирансирана от фондация „Лъчезар Цоцорков“ от края на март до края на юни месец тази година. Целевата група на кампанията бяха хората на възраст между 50 и 74 години, при които рискът от заболяването е най-висок, но интерес към тестовете и имало и сред по-млади и по-възрастни хора. При скрининга е провеждан фекален тест за окултно кървене, като положителните проби са 14%, а хората с положителни тестове са насочвани за колоноскопия за окончателна диагностика, тъй като тестът сам по себе си не е диагноза.
“Кампанията успя да направи по 1000 скринингови теста на ден в продължение на 3 месеца или общо 93 381 теста. Това е число, което достига до планираното в Националния противораков план за следващите 4 години. Успяхме да осигурим достъп в повече от 100 населени места от всички области на страната. През цялото това време обезпечавахме навременни доставки на тестове и консумативи към 322 лаборатории в цялата страна. Отговорихме на 11 000 обаждания на разкритата телефонна линия и на стотици коментари и въпроси в социалните мрежи. И най-ценното: няколко седмици след старта на кампанията хората започнаха да споделят с нас реални истории за спасени животи“, разказа при представянето на резултатите от кампанията в сряда Елена Джамбазова, която е ръководител на направление “Здравеопазване“ във фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Резултатите от кампанията бяха представени от здравният експерт д-р Славейко Джамбазов, който съобщи, че ракът на дебелото черво (колоректален карцином) е онкологична диагноза номер 1 в България. По смъртност колоректалният карцином е на второ място след рака на белия дроб, но по брой пациенти е на първо място. На година починалите от тази диагноза у нас са 2759 души или по 8 души на ден.
Джамбазов припомни, че България е единствената страна в ЕС, която бележи ръст на смъртността от онкологични заболявания и обърна внимание на това, че в останалите държави има организиран скрининг за ранно откриване на болестите, докато у нас такъв липсва.
Джамбазов направи сравнение с рака на гърдата, който е с много по-ниска смъртност и по думите му това се дължи на опортюнистичният скрининг, който не е въведен като национална програма, а е плод на отделни кампании на пациентски организации, фармацевтична индустрия, научни дружества и др. и в резултат на това жените знаят, че трябва да посещават профилактични прегледи и изследвания го правят.
“Когато колоректалният карцином е открит в ранен стадий 5-годишната преживяемост е 90%, докато в късен стадий тя пада до 14%“, посочи Джамбазов.Той представи данни за това, че по-голямата част от тестваните в кампанията са жени.
14.2% са положителните проби, като процентът на положителните тестове нараства с възрастта.
Разходът за провеждане на кампанията е 1.4 млн. лева или по 15 лева на участник., докато приносът ѝ към БВП от ранното диагностициране на пациентите, които са се върнали на работа, е 31 млн. лева. В същото време скринингът спестява и от разходи за лечението на случаи в надпреднал стадий, като икономията се изчислява на 27 млн. лева до 2029 г. Добавените години живот на пациент с колоректален карцином са 1.58.
Данните от скрининга са предоставени на Националната здравноинформационна система (НЗИС) и в момента се обработват и ще могат да послужат за последващи анализи и наблюдения.
Медицинският онколог д-р Галина Куртева, коякто е част от кампанията, заяви че късната диагноза води до прогресия в броя починали болни, а в същото време у нас за повечето локализации няма скрининг или обхватът е нисък. “Този трагичен анализ трябва да ни събуди и това да се промени“, посочи Куртева.
“Ние трябва да си дадем сметка, че живеем в абсурдната ситуация политиката – такава, каквато е нужна от хората – да се прави от неправителственият сектор. Абсурдно е да убеждаваме държавата, че има модел, има начин и ако обича да го направи държавна политика. Това нещо трябва да спре“, заяви Евгения Александрова, председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ).
Експертът от Министерството на здравеопазването Илия Тасев каза, че данните от скрининга на дебелото черво са ценен опит за МЗ и увери, че ведомството си е взело поука. Той припомни, че МЗ започна скринингова кампания за рака на маточната шийка, министърът на здравеопазването е одобрила кампаниите за рак на шийката на матката и дебелото черво за следващата година и се борят за държавно финансиране.
