Начало Култура Навършват се 103 години от смъртта на Димчо Дебелянов

Навършват се 103 години от смъртта на Димчо Дебелянов

СПОДЕЛИ
Дебелянов

На днешната дата се навършват 103 години от смъртта на най – нежния ни лирик – Димчо Дебелянов

Димчо Дебелянов (1887 – 1916) е най-нежният елегичен поет в българската литература. „Бездомник в нощта“, залутан между спомена за „белоцветните вишни“ на патриархалния роден дом и безприютността в големия град … Темпераментен, понякога скандален, бохемът със свободен дух, но несравнимо чиста душа.

„Аз отивам да изпълня патриотичния си дълг и зная, че няма да се върна, ще блесна като звезда и ще угасна”

Дебелянов е роден на 28 март 1887 година в Копривщица в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина. През 1896 г., след смъртта на бащата, семейството се премества в Пловдив при най-големия брат Иван. Там Димчо Дебелянов учи в „Жълтото училище“, по-късно в Пловдивската мъжка гимназия. През 1904 г. семейството на Дебелянов се преселва в София и наема квартира на ул. „Оборище“ 46. През 1906 г. в списание „Съвременност“ са отпечатани първите публикувани творби на поета: „На таз, която в нощи мълчаливи“, „Когато вишните цъфтяха“ и други, които са подписани с името Димчо Дебелянов.

В началото на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация. В края на януари (29 януари) 1916 г. заминава като доброволец на Македонския фронт, където престоява около осем месеца. През нощта на 30 септември ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в сражение с англичаните. Подпоручик Дебелянов пада убит в това сражение на 2 октомври 1916 г., около 10 часа сутринта, на 29 години и 6 месеца. Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демир Хисар. През 1931 г. по инициатива на литературния кръг „Живо слово“ костите му са пренесени в родната му Копривщица.