Начало Анализи Назаем от 24 часа: Обща теория за блузата, минижупа и красивата учителка

Назаем от 24 часа: Обща теория за блузата, минижупа и красивата учителка

СПОДЕЛИ
restorant

Валери НАЙДЕНОВ

VALERIШумът около красивата учителка от 119-о СОУ явно прерасна в кампания на феминистките срещу простотията на българския мъж и най-вече срещу жълтите журналя. Не е честно. Че сме прости – прости сме, но нали все учителки са ни учили!

Веднага ще ви кажа какво пропускат тук феминистките – те приемат първосигнално, че ние, мъжките прасета, сме се вторачили в блузата на учителката. Но истината е, че интелигентният българин първо отчита дължината на полата. В случая тя е с около 15 сантиметра над коляното, а това определено не е в съзвучие с данните на НСИ за икономическия цикъл.

Още през 20-те години в икономическата наука възниква т.нар.
теория на подгъва
Което на английски се нарича „хемлайн“. Либертарианците, водени от Мизес и Хайек, приемат, че при криза трябва да се пести плат, т.е. да се налага „шивашки остеритет“ като част от бюджетната строгост. Ерго, когато икономиката е в дълбока депресия, хемлайнът тръгва нагоре, докато роклята не стане на сутиен с ръкави.

Кейнсианците веднага оборват тази заблуда. Те посочват, че по време на икономически растеж жените купуват дрехи като луди, платовете поскъпват многократно и съответно роклите се скъсяват, за да икономисват разходи. И обратното – по време на криза платовете залежават, цените рязко падат и хемлайнът също пада под глезените. Така дължината на полата спрямо борсовия индекс може да изрази чрез формула, която пряко ги свързва с лихвата. В момента западните централни банки налагат нулеви лихви, следователно сега е времето да се носят дълги поли. Или поне до коленете.

Неокейнсианците доразвиват теорията на подгъва (хемлайн тиъри), като отбелязват, че когато полата се удължава, деколтето се отваря. И обратното. Какво ни дразни във фолкпевиците? Вулгарното съчетание на огромно деколте с голи крака. От кръста нагоре дамата е в депресия, а от кръста надолу – в растеж. И тъй като бюстът се движи 5 минути преди дамата, това е сигурен индикатор, че иде депресия и че борсовият балон е на път да се спука.

Но ако погледнем снимката на учителката от 119-о СОУ, виждаме точно обратното, едно хармонично неокейнсианско съчетание – къса пола, затворено деколте. Единственото несъответствие е, че тази униформа подхожда за 2004, а не за 2014 година. Или кой знае, да не би най-сетне трендът да е хукнал нагоре? Да купуваме ли акции?

Това, общо взето, минава през главата на модерния български мъж, като погледне снимката с красивата учителка, а

не онова, което нахлува в главите на феминистките

благодарение на тяхното специфично подсъзнание. Докъде обаче стигна светът! Едно време клюкарките ръмжаха към девойките с късите поли, а сега лаят по мъжете, които се втренчват по девойките с късите поли от чисто научен интерес.

Но да се върнем към теорията. Опитът недвусмислено потвърждава правотата на кейнсианците. През 20-те години, когато доброто и недотам доброто общество се къпят в охолство, полите се скъсяват до дължината на кюлотите, в съчетание с дълъг гердан от перли. И обратното – веднага след борсовия крах през 1929 г. и началото на Великата депресия, полите се спускат под глезените, а перлите, ако са истински, се заравят в земята, за да не ги докопа държавата. 

Духът на Великата депресия прогонва плътта. От една страна, не върви да си показваш бедрата, когато по улиците хората умират от глад. От друга – когато мъжът огладнее, превръща се в канибал. Да го сигнализираш с ханшове, е все едно да размахваш наденица пред куче. (За сведение на феминистките – не всички мъже са прасета. Някои са големи кучета.)

Едва през 60-те години, когато Западът отново позна охолството, минижупът триумфално се завърна. Улицата, университетът, офис пространството изведнъж се превърнаха в източник на хормонално вдъхновение. Как да не хукнеш да купуваш борсови акции? Родната младеж също понечи да хукне, но като се усети, че у нас няма борса, а има само минижуп, с подвита опашка се върна към източника на вдъхновението.

За акушерка на новия минижуп се смята лондончанката Мери Куант (или може би Квант?), която тогава отваря магазин на “Кингс роуд” в Лондон. Да не пропускаме, че тя израства в учителско семейство – явно има някаква

корелация между учителството  и минижупа,
 която макроикономистите още не са формулирали. През 1965 г. тази дъщеря на учител и учителка слага на витрината късата пола и лондонските ученички полудяват.

Студентките също. И студентите. Впрочем надписът miniskirt (минипола) е вдъхновен от любимия автомобил на Мери, знаменития миникупър. Така полите и колите правят “клъстър”. Представете си как максикрака излизат от миникола. Постмодерно! Неслучайно Мери Куант получава поръчка да прави интериора на миникупъра, докато тук, уви, минижупът така и не успя да се домогне до нещо по-секси от селския велосипед.

В България тогава още на митницата служителите ловяха във въздуха английските думи със сакове за пеперуди, така че късата пола навлезе с френския превод “минижуп”.

Тогава милиционерите се превърнаха в бедротърсачи

и хукнаха да бият печати по бедрата на младите момичета. Но това само им вдигна акциите на мъжката борса – не само красива плът, ами и търговска марка! Знаем, че фланелка с “адидас” струва три пъти повече от фланелка без “адидас”, макар че като плат и кройка е точно същото. Ако бяха раздали на мицовете печати с “адидас”, днес България щеше да е 15 милиона.

Но дойде зимата, а горките български девойки не искаха да се откажат от късите поли. Просто ми бе жал да ги гледам с посинели баджаци по спирките при минус 10 градуса. Шивашката промишленост на соца обаче не ги остави да страдат – минижупът скоро бе съчетан с максипалто до петите. Палтото бе униформено черно, а хастарът – задължително червен. Всеки студент се усети като Жулиен Сорел. Така девойките се предпазваха от студа, но щом усетят топъл полъх, разтваряха пешовете и лъсваха едни дълги (и не дотам дълги)

голи крака на фона на алена вискоза.  Красота!

Имаше много добри постижения при соца!
В тоталитарната икономика на дефицита всичко качествено веднага се разграбваше. В онези спартански години мъжете прасета нямаха мерцедеси, но ако имаха, в никакъв случай не биха оставили една стройна учителка в минижуп да се тръска в автобуса от Ихтиман до София. Уви, днес предлагането отдавна задмина търсенето, защото жените тръгнаха по прашки.

Така че ако учителката се обижда на непознатите ухажьори, тя вероятно отхвърля комунизма в някои нереформирани господа. Трудно ми е да преценя, аз съм от старата школа. Виждам само, че модерният мъж живее в постмодерна реалност, в която свободата и демокрацията вече не е привилегия само на мнозинството, не са само на малцинствата, не дори и на индивидите, а вече и на отделните части на тялото. Всяка човешка част вече е частник със своите конституционни права.

Нещо повече, между органите възникна социално неравенство. Определено в отделни части на едно и също тяло се инвестират много повече пари, отколкото в други. Няма да уточнявам в кое колко пари се инвестират, но когато един модерен бизнесмен се загледа в блузата, той вероятно мисли като инвеститор, а не като прасе. Да го знаят феминистките. И когато дърт журналяк се загледа в дължината на полата, той всъщност изследва борсовия тренд, за да може после да напише реферат на тема “Кризата и носталгията. Размисли върху тъгата по родното място”.

Очаквам неолибералите да ме оборят.

Източник: http://www.24chasa.bg