Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем
Автор: Мила Чернева
„Не е нормално в XXI век да изпитваме недостиг и режим на вода.“ Това са думи на регионалния зам.-министър Николай Нанков от септември 2016 г. Три години по-късно той е на същия пост, а Перник не просто е на режим на водата, но го заплашва пълно спиране на водоснабдяването. И това не е единственият град в риск. Според официалните данни на Националния статистически институт (НСИ) през 2018 г. 1.1% от населението у нас е било с режим на водата в някакъв момент, или около 77 хил. души. Климатичните промени, увеличаващите се загуби на вода по старите тръби и дълговете на ВиК операторите – всичко това ще допринася за повече водни кризи. Те ще имат своя ефект върху бизнеса, здравето и живота на гражданите.
Сухи точки
Докато в Перник рискът водата да изчезне напълно става все по-реалистичен, в Дупница също започват протести заради нарушеното водоснабдяване вследствие на намаленото ниво на водата в язовир „Дяково“. Неговият обем, подобно на „Студена“, е доста нисък – наполовина по-малко от обикновеното за тази част от годината. Според местните жители промишлената зона на града от два месеца е без снабдяване с вода. В района има както фирми, автокъщи, заведения и т.н., така и над 50 къщи, в които живеят хора. Този водоизточник снабдява и ТЕЦ „Бобов дол“. От „Напоителни системи“, които стопанисват язовир „Дяково“, обясняват, че спазват график, подаден от МОСВ.
Данните във въпросните графици на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за ползване на водите в язовирите сочат, че сериозно намаляване на водата има на още няколко места. Язовир „Асеновец“ край Сливен например е около два пъти по-празен сега спрямо януари през последните пет години. Преди две седмици от MРРБ заявиха, че там водата ще стигне за още четири месеца.
Нивото на язовир „Бели Искър“ също може да се окаже рисково, посочват експерти пред „Капитал“, тъй като язовирът умишлено се държи полупразен заради нерешените проблеми със стената. Той снабдява селата Железница и Плана, кварталите „Драгалевци“, „Бояна“ и т.н., като разчетите сочат, че ако се запази сегашното ниво на притока и водоползването, водата ще стигне за два месеца. За някои от зоните има вариант да се подава вода и от язовир „Искър“, но за целта ще се използват помпи, които оскъпяват услугата.
В язовир „Бебреш“ край Ботевград също има вода за два месеца, ако не завали обилно в скоро време (виж текста на стр).
Грубите сметки показват, че в язовир „Тича“ край Шумен вода има за 6-7 месеца, поради което ВиК – Шумен, и ВиК – Търговище, са предприели действия за включване на алтернативни източници на вода. Той е наполовина пълен, но от него всеки месец се ползват около 3.5 млн. куб.м.
Въпреки публикациите в социалните мрежи, че „Камчия“ край Варна пресъхва, данните сочат, че в него има вода за около десет месеца, и то ако не завали и капка дъжд. Това обаче не бива да се приема като успокоение и да не се вземат превантивни мерки.
Забравените язовири
От средата на септември до края на ноември имаше воден режим и в Плевен и Ловеч, което се случва от години. Асен Личев, хидролог и бивш директор дирекция в МОСВ, цитира сайта на „ВиК Ловеч“, където се посочва, че решението е построяването на язовир „Черни Осъм“, но „през последните три десетилетия е преминало през различни фази на проектиране и строителство, като все още не е реализиран а“. Този пример казва всичко за немощта на държавата, уточнява Асен Личев.
Други експерти също посочват строителството на язовири като значима стъпка. За последните десетилетия обаче има само един нов – „Пловдивци“. Изграждането на „Луда Яна“ край Панагюрище буксува сериозно – трябваше да е завършен през март 2019 г., но до момента са изпълнени само 30% от дейностите. Причината: едната фирма изпълнител е пред фалит, имало е грешки в проекта и т.н., като няма реален срок за завършването на обекта. Язовир „Нейковци“ до Трявна, който също трябва да бъде достроен и уж е приоритет, все още е без осигурено финансиране. Стойността му неофициално е поне 100 млн. лв.
През октомври 2018 г. водата в Лом и околните села спря за близо седмица заради авария в корозиралия довеждащ водопровод. Тогава бяха отпуснати няколко милиона от регионалното министерство и положението беше закърпено. Но амортизираните тръби и авариите са нещо редовно из страната. Най-високи загуби на вода продължава да има в Перник, Добрич, Сливен, Шумен и Монтана. В град Омуртаг пък вода има само по 10 часа на ден, показа репортаж на NOVA. Причината е в лошата инфраструктура и загубите на вода от над 70%. Финансовите проблеми също могат да спрат водата. Например в Сливен това се случи през август 2019 г., защото ВиК операторът не си беше платил тока. В Кубрат същото се случи през декември 2018 г.
В отговор на климата
И ако сега има проблем с липсата на вода, само допреди две години на много места в страната имаше наводнения, причинени от преливащи язовири и непочистени речни корита. Очакванията са тези крайности да се засилват
„В ширините, където се намира България, ще има по-малко вода, защото облаците се движат повече към полюсите. България може да има средно по-малко валежи на година. Има доказателства вече, че това се случва, и причината са климатичните промени“, казва Чарлз Айлънд, директор „Глобални и национални инициативи за водата“ в американската организация World Resources Institute (WRI), пред „Капитал“. Засушаването в комбинация с лошото управление на ресурса е предпоставка за дългосрочни проблеми. Според Атласа на водния риск на WRI в голяма част от страната, вкл. областите София, Пловдив, Стара Загора, Кърджали и Благоевград се очаква висок воден стрес – това е отношението между търсеното и предлаганото количество вода. „България е под голям воден стрес. Не е устойчиво положението“, коментира Айлънд. По думите му например около София и Стара Загора се използва много вода за земеделие, за питейни нужди в градовете и за индустриални нужди. Затова трябва да се мисли за по-умни технологии и добри политики, които да ограничават неразумното използване.
