Жените трябва да работят. Те имат изконно право на това. И съответно трябва да намерят кой да им гледа децата. За малко. За часове, за дни. За седмици.
Тъжно е да си самотна майка. Представете си самотна майка, която свири на цигулка. В България с това не можеш да храниш дете. Но, ако знаеш езици – те наемат за месец в чужбина, свириш, връщаш се, успяваш. И то успяваш красиво.
Това е историята за едно момиче Невена, цигуларката, което гледа детето си. Досега никой не се интересуваше от нея и нейния тригодишен Христо. Справяха се криво-ляво. Тя пътува, плаща на бавачки, работи и тихо и гордо не се оплаква.
Всеки в България рискува всеки ден в избора си. Медиите шумят, че цигуларката е избрала детето й да се гледа за две седмици от някакви неприятни тийнейджъри. Това не е вярно. Невена получава спешен ангажимент за гастрол в чужбина и не упява да намери детегледачка за това кратко време. Ако откаже гастрола ще изпадне от букинга на търсените музиканти и няма да получава други предложения за работа.
За да може да свири на цигулка и да храни детето си Христо, Невена Велинска се уговоря със своя близък познат Светлозар Донов да гледа малкия Христо за три седмици.
Малкият Христо е най-спокойното и тихо дете. Всички му викат Еци. Той е едно от стотиците хиляди деца, който разбират от Скайп. Майка му се обажда всяка вечер и си говори с него по Скайп, когато не са заедно.
Всяко време има своите изисквания към майките.
Светлозар е възрастен и отговорен човек на пръв поглед. Но той е и брокер на недвижими имоти, много зает. Някакси междудругото доверява детето Христо на сина си Александър.
Ако познаваше сина си, нямаше да направи това. Защото синът му има приятели, които са от новото поколение отвратителни деца, без идея за зло и добро. С идея само за силен и слаб. И идея, че силният трябва да наказва слабите.
Двадесет дни преди това.
Преди цигуларката да замине, личната докторка на Невена и Христо д-р Нелия Иванова преглежда детето и установява, че е в чудесно здраве.
Ден след заминаването контактът на цигуларката с детето е нарушен. Тя не успява да го види по скайп. По-късно възстановява контактите си и започва да подозира, че е направила лош избор на детегледач.
Вижда го и в деня преди Христо да бъде пребит. Детето е умърлушено, но не успява да каже нещо на майката, което да я притесни.
Има хора, които обвиняват майката, че е оставила детето й да бъде тормознено постоянно и дългосрочно от някакви небивали тийнейджъри-детегледачи. Това не е така. Въпреки откритите стари хематоми, насилието върху детето е било пиково, в деня на комата.
Всъщност цигуларката успява сама да спаси детето си. Когато не постига за пореден път контакт по скайп със Светлозар и Александър, тя се обажда на съседка. Съседката звъни на врата на апартамента и след като някой отваря тя разбира, че детето е зле. Майката успява да види по скайп как изнасят детето й полумъртво.
Някой прекъсва скайпа, за да не гледа.
Изборът на детегледачка е грешка на майката.
Изборът на бащата – да остави част от отговорностите за малкия Христо на сина си Алексадър е грешка на бащата. Това, че двамата биячи са представени като детегледачи е грешка на медиите. Майката дори не е виждала втория тийнейджър.
Но дори и всички тези грешки да се обединят и всяка да се умножи по три – пак резултатът не може да е едно малко пребито дете в кома.
Явната грешка, общата и повтаряната е тоталното оскотяване на едно поколение, за което няма нищо свято.
Едни бъдещи хора, които смятат, че насилието върху по-слаби е шега.
Те са грешката. Тези хора, полу-деца, са резултат от общата изпробвана злост на едно общество, в което няма нищо свято. В такова общество е напълно закономерно да пострада детето. Пребитото дете на цигуларката. После да пострада и цигуларката.
Утре двамата биячи ще ги пуснат, за да станат част от един злочест десетгодишен процес тип „Стоян Балтов”. Нескончаема игра, в която биячите губят процеса, но успяват да избягат зад граница. Всеки го прави.
И нескончаемата битка на една работеща жена, която ще бъде наказана за това, че е работила.
Всеки оставя детето си за малко на ДРУГИТЕ.
И презумпцията е, че те са нормални. И не ти трябва писмен договор, за да оставиш детето си на някого.
Но другите не са нормални.
И ще се радват на ненормалната си свобода, докато Христо и Невена ще плачат, защото, мога да се закълна, държвата ще е сто пъти по-жестока към тях, жертвите. А не към Насилниците.
Ще се опита ли държавата да раздели работещата жена от пострадалото й дете? Ще бъде ли хвърлена вината отново върху жертвите, какъвто е обичаят тук?!
Помогнете на цигуларката и детето й да не стане така. Помогнете на работещата жена. И на пребитото й дете.
А медиите?! Медиите упорито публикуват лицето на работещата жена. Утре ще публикуват и лицето на детето.
Затова този материал е илюстриран с бицепси.
Източник: http://www.lentata.com
Мартин Карбовски
Екип ЛЕНТАТА
