Веселина Седларска
Дисидентството в момента е да не си простак. Когато простащината и простотията са станали управляващата идеология, единственият начин да се опълчиш, да се различиш, да не се съгласиш, е да откажеш да си прост и простак.
Можем да го кажем и така: Кирил Добрев не е дисидент. Но по-честно е да го кажем така: Кирил Добрев е простак. Само човек, който имитира култура, но си пада повече по бахура, може да коментира изгледите жена да стане лидер на БСП с изречението, че предпочита жените за други работи. За какво по-точно ги предпочиташ, човече? Да ти кажат в очите какъв си, предпочиташ ли ги? Ами Татяна Буруджиева ти го каза. Цървул, каза.
Българските скандали все такива – в тях няма страна, която да ти е драго да защитиш. Кирил Добрев ли, Мая Манолова ли, Татяна Буруджиева ли? Различни са само в степента на изнервеност. Нямам никакво намерение да защитавам когото и да било в тази сбъркана история. Нито пък да ограмотявам Кирил Добрев, като му разказвам за Маргарет Тачър, Индира Ганди и т.н. до Дилма Русеф. Ако Кирил Добрев предпочита жените за други неща, а не в политиката, най-добре е да излезе от парламента и да отиде на онова място, където жените предлагат търсените от него неща. В ресторанта, имам предвид, ако предпочита да му готвят.
Думата ми е за друго – за всеобщата простащина, до която сведохме всяко обяснение в политиката. Тези дни стана известно, че Бойко Борисов трябвало да разясни на парламентарната група на ГЕРБ каква ще е по-нататъшната им стратегия в парламента. И употребил една дума, описваща две бройки от мъжкото достойнство, ама да не мислите, че казал „топки“ или „тестиси“. Това да не ти е американски филм или учебник по анатомия, това е Бойко Борисов. Употребил една дума, започваща с „м“. Така обяснил на политиците от ГЕРБ как ще се държат засега в управлението на България: „Ще бъдем като м….., ще участваме, но няма да влизаме“. /Боже, колко умствени напъни, за да ви опиша по сравнително приличен начин една простотия!/ И Бойко Борисов не е дисидент.
Не е за чудене тази работа в една държава, в която от две телевизионни реклами три са със сексуален подтекст. Ние сме творци, които дори от билбордовете с реклама на капково напояваме и регенериране на гуми призоваваме с голи женски тела, та една политика ще ни се опре. Политиката си е място за хора с проблеми и комплекси, никой нормален човек няма нужда да упражнява власт над другите и да избива комплекси за малоценност с имитации на пълноценност.
Ние просто не си даваме сметка, че най-прилежно опазваната тайна на властта е кръвната й връзка с човешките комплекси – онези тормозни и най-често пазени в тайна човешки валенции, които търсят да се свържат с нещо толкова мощно, колкото само то може да ги удовлетвори. С най-мощното – власт! Нормалността е възможно най-отдалечена от халюцинацията, че мисията ни на този свят е да ръководим, уреждаме и контролираме живота на другите. Който се бърка в живота на другите, то е защото нещо се е объркало в собствения му живот. Който не може да се справя със себе си, започва да се справя с другите – компенсаторно. Такава е природата на властта, така е било във всички времена и по всякакви места. Демокрацията не лекува самото заболяване, но поне има механизми да премахва хора, чиито симптоми преминават границите – затова се смята за най-доброто управление.
Ама как пък в българската политика простотиите се въртят все около сексуални комплекси – то бяха гащите на жената на Ахмед Доган, то бяха намеци за всякакви Хомсомолци, то бе тишината на спалнята, раждаща чудовища, то беше снимка на политик, флиртуващ със статуя на гола жена…Ние толкова комплексирани хора ли сме, че цялата ни представа да се правиш на готин да е свързана с весеелящината да размахаш своите или нечии чужди гащи.
Ей сега ще му вляза в тона на Кирил Добрев, за да ме разбере. Спомняте ли си какво направи белгийската сенаторка Марлеен Темерман, когато бяха изминали 240 дни и те все още не можеха да изберат правителство? Тогава сенатор Темерман помоли всички жени на политици да обявят сексуална стачка до избора на правителство в Белгия. Даже им припомни мита за Лизистрата, която по този начин разрешила войните между Атина и Спарта. На жените от тази пиеса на Аристофан им идва до гуша от безкрайното воюване на мъжете и те решават да отмъстят, като лишат съпрузите си от женски ласки. Така сложили край на битките. Хайде, г-жо Мая Манолова, задействайте когото трябва, ако това е единствено, от което Кирчо Добрев разбира.
„Редута“
