В дните на тази Страстна седмица с особена сила усещаме нуждата от човешка топлина, потребността от споделеност, стремеж към подкрепа. Бе ни дадено Знание за това колко сме малки и колко за малко сме Тук.
Бе ни дадено Време – за смирение, за размисъл, за обич. Бе ни дадено Прозрение, че без Здраве, без Човеколюбие, без Милосърдие, без Покаяние, без Прошка, без Любов, няма благоденствие.
Бе ни дадена възможност да осмислим величието на саможертвата на Божия Син, с която той изкупи човешките ни грехове. Даден ни бе Знак никога да не загърбваме исконните християнски добродетели, защото те ни правят Човеци.
Този различен Великден е не по-малко велик от предходните. Той отново е радост от възкресението на Доброто, от силата на Живота, от безсмъртието на Любовта. Но той е и благодарност за това, което имаме днес, тук! И молитва за Възкресение на Вярата, за Възкресение на Надеждата и Мъдростта в душите ни!
Дано всеки да намери Бог в сърцето си! И заедно да се помолим за здраве и мир, за благодат и сполука за всеки от нас, за нашите близки, за нашия народ, за нашата България!
И нека чудото на Възкресението да влезе във всеки дом!
