Новата Наредба 32 – корабът на българския бизнес потъва нормално

На 21 януари влезе в сила Наредба № 32 на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за "окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на месо, месни разфасовки, заготовки, продукти от пилешко месо и черен дроб от домашни птици". Подзаконовият нормативен акт бе широко „рекламиран“ пред медиите още преди месеци от земеделския министър Мирослав Найденов като „въвеждащ  нови изисквания и стандарти при производството на заготовки и продукти от птиче месо“. Според самия Найденов  „с направените промени, потребителите ще  престанат да купуват месо с голямо количество вода и добавки, които производителите   инжектират в птичите продукти за по-голям обем.“  В текстовете на Наредбата е  заложено, че производителите няма да могат да влагат повече от 4.3% вода в пилешките продукти – регламент, който, според производителите, не съществува в европейското законодателство. От агенцията по храните обаче не се съгласиха с тези аргументи и настояха, че  наредбата защитавала българските фирми. "Така например, ако на пазара има внос на пилешко месо с 30% съдържание на вода, а българското е с 3%, потребителят ще предпочете по-качествения български продукт", коментира директорът на агенцията Йордан Войнов.  Дали този ефект може да бъде постигнат обаче е твърде спорно, тъй като на българския пазар в момента  основен  мотив за избор на една стока пред друга е по-ниската цена.

Още на 22 януари – ден след влизане на нормативния документ в сила, от Българска агенция за безопасност на храните /БАБХ / започнаха масирани проверки в търговската мрежа. Акцията бе оглавена лично от министър  Найденов. В репортажите на националните медии мнението на производителите, които са пряко засегнати от текстовете в наредбата, бе сведено до неясно формулирано изречение на млада жена, която се опита да обясни, че   тумблирането и шприцването на птиче месо не били нормални процеси, нормално било само варено пушените свински продукти да се шприцват и тумблират. Твърдение, което откровено би разсмяло европейските производители.  По-интересното в случая обаче е, че въпросната дама “случайно“ се оказа представител  на …най-големия производител на птиче месо в България.   Нека припомним, че   преди месец директорът на БАБХ Войнов обясни пред медиите: „Въведохме по-строгия режим по настояване на преработватели, които сигнализираха, че търговци шприцоват пилетата с вода, за да тежат, и така подкопават имиджа на фирмите, държащи на качеството“. Изказване, което на фона на пълната каша с влязлата вече в сила Наредба, към днешна дата навява на мисълта, че промените защитават конкретните  интереси на конкретна фирма.  В репортажите си за проверките  в търговската мрежа, така наречените  „национални“ медии запушиха  ушите   на драгия зрител за  поредицата  въпроси на производителите,   задавани от ноември до сега. Като например  какво се случва с продукцията, произведена преди публикуване на наредбата, които са в срок на годност (който може да е до 19.11.2013 г.), т.е. продукция, произведена преди 20.11.2012 г.?; Какво се случва с продукцията, произведена в периода 20.11.2012 – 19.01.2013 г? Защо в България за пореден път се прилагат двойни стандарти, които поставят българските производители в неравностойно положение? Кой има интерес да бъде убит българският бизнес? Защо оставяме пазарите си свободни само за вносни стоки?  Въпроси, от които лъснаха множество  дупки в набързо съшитите нови текстове на Наредбата, а  липсата на отговори доведе до серия абсурдни действия на управляващите. Нагледен пример за това са пуснатите Инструкции за приложението на Наредба 32, които на практика отменят някои от недомислените  текстове в Наредбата, постфактум. Следващият абсурд е заповедта на изп. директор на БАБХ от 21 януари., с която при констатиране на несъответствия с наредбата, бизнес-операторите могат да избират между следните четири опции за продукцията си: Да я насочат за термична преработка в предприятия или заведения за обществено хранене; Да я насочат като суровина за производство на термичнопреработени месни продукти; Да се дари на хранителна банка или социални домове; Да се унищожи в екарисаж.  Което логично поражда въпроса – как така тази продукция не може да се продава, а може да се подарява на бедни, деца и възрастни хора, а също така да се продава на заведения за хранене? Осъзнавайки размерите на поредния гаф, директорът на БАБХ Йордан Войнов вчера  заяви: "Не трябва в условия на финансова криза да бъдат унищожавани такива големи количества годна храна”, а срокът за реализация на вече произведените и налични в търговските обекти пилешки продукти е удължен до 20 февруари.  Решението бе взето вчера, след проведена среща между представители на търговските вериги и представители на Българска агенция по безопасност на храните.  

„Наредба 32, с която се въвеждат нови изисквания и стандарти при производството на заготовки и продукти от птиче месо, противоречи на разпоредбите на директно приложимото европейско законодателство. Наредбата се отнася само и единствено за българските производители!“ – коментира за ПИА Диляна Попова от Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ), откъдето на 15 януари депозираха жалба във Върховния административен съд с искане за спиране изпълнението на Наредбата. Основните  аргументи са, че такъв регламент не съществува на европейско ниво и че новите правила, забраняващи използването на вода, важат единствено за пилешкото месо, произвеждано от местни фирми, но не и за вносното. ВАС  обаче  е върнал жалбата, тъй като техническата процедура изисквала тя бъде отнесена до земеделското министерство, което да я окомплектова и изпрати в съда. Това, естествено, до момента все още не се е случило. От Асоциацията са изпратили петиция  в Европейския парламент. „Ако Наредбата остане в сегашния й вид на практика българските потребители ще имат възможност да консумират само и единствено продукти, произведени извън България.Нямаме нищо против правилата, нека има правила, но да са еднакво приложими за всички!“ – каза още Попова и посочи,че извън всичките си недомислици, Наредбата дори не е нотифицирана от Европейския парламент, каквато е задължителната практика, когато страна-членка въвежда рестриктивни мерки в свой нормативен документ.

Казусът „Наредба 32“ за съжаление е поредният, при  който земеделското министерство приема наредба, поставяща в неравностойно положение българските фирми. Припомняме, че съвсем наскоро   влезе в сила ограничение за производство на продукти от мляко и от растителни мазнини на територията на едно и също предприятие. И това изискване важи само за българските фирми, но не и за продуктите, внос от други държави.

 От АМБ са категорични, че ще търсят правата си докрай. „Процедурата по разглеждането на петицията, внесена от Асоциацията в Комисията по петициите на Европейския парламент е дълга, но сме сигурни, че ще спечелим тази битка“,  коментира Диляна Попова.

Проблемът е ,че докато текат дела и процедури, десетки български предприятия ще бъдат принудени да хлопнат кепенците. На вятъра ще отидат милиони левове инвестиции в техника, която с влизането на новите рестрикции, ще се окаже ненужна, а на улицата ще останат хиляди работници.  И всичко това  – зад паравана на „загрижеността“ на управляващите за българския потребител и българския бизнес. Пет месеца преди изборите.

Както се казва в такива случаи – корабът потъва нормално….

Документите: