Продължаваме да работим с визия за дългосрочно устойчиво развитие, а не ден за ден
Интервю на Веселина Велчева
Димитър Цоцорков беше избран за председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“АД на 20 ноември 2017 г., а вестник „Време 2001“ е първата медия, на чиито въпроси той отговори след поемането на поста.
Четете какви са плановете му за бъдещето и дали ще има промяна в политиката на най-голямата компания в региона.
Димитър Цоцорков е роден през 1975 г. в Панагюрище, завършил е езикова гимназия в Пазарджик. Има две бакалавърски степени – по икономика и финанси и по компютърни науки, от Американския университет „Ричмънд” в Лондон. Магистър е по информационен мениджмънт и финанси от Университета „Уестминстър” в Лондон. Работил е като агент по продажби и маркетинг в „London Electricity” и мениджър по експедиране в „Glencore UK Ltd.”, Лондон. В „Асарел-Медет”АД е от 2001 г. като експерт по продажби и хеджиране, след което става ръководител на отдел и директор „Корпоративно развитие”. Член на Управителния съвет на „Асарел-Медет”АД от 2014 г., а от 2015 г. до 20 ноември 2017 г. е негов председател. Изпълнителен директор е на дъщерното дружество „Асарел Инвестмънт” ЕАД. Семеен, с три деца.
Г-н Цоцорков, честито избиране за председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“АД. При обявяването на новината много хора от Панагюрище я посрещнаха с радост и Ви пожелаха здраве и успехи, но и да продължавате делото на баща си проф. д-р Лъчезар Цоцорков. Според Вас нуждае ли се дружеството от промяна в посоката на развитие по отношение на основната дейност?
Смятам, че гласуваното доверие задължава всички – и ръководството, и екипа, да не правим крачка назад от досегашната политика и стратегия на компанията. За нас тя е проверена и доказана във времето, защото „Асарел-Медет“АД е браншови лидер, предпочитан работодател, пример за социална отговорност и грижа за развитието на нашия регион. Така че основното ни кредо е приемствеността. Целта е да съхраним добрите традиции, но и да надграждаме постигнатото, като категорично запазваме посоката на развитие.
Както и досега, всяка година ще разработваме и изпълняваме нашите седем фирмени програми за дългосрочно устойчиво развитие, в които залагаме конкретни проекти за модернизация и снижаване на себестойността, за развитие на минерално-суровинната база, енергийната ефективност, екологията, безопасността на труда, развитието на човешките ресурси и корпоративното развитие. Следвайки тази политика, след 1999 година сме вложили над 1 милиард лева за системни подобрения във всички сфери на нашата дейност. Ако това не беше направено, сега нямаше да отчитаме значимо повишаване на производителността на труда, нямаше да сме толкова ефективни или да сме устойчиви при неминуемите периодични кризи в цените на металите на международните пазари. Така че ще продължим да работим с дългосрочен хоризонт и с визия за устойчиво развитие, а не ден за ден.
А ще има ли промени спрямо системата на аутсорсване на някои допълнителни дейности?
На този етап не виждаме такава необходимост. Добрите резултати, които постигаме, потвърждават ефективността на създадената структура и организация на работата.
Ще предприемете ли персонални промени в мениджърския екип на дружеството?
Кардинални, не. На първото заседание на Надзорния съвет беше попълнен съставът на Управителния съвет на „Асарел-Медет“АД. Инж. Делчо Николов, освен изпълнителен директор на дружеството, пое още един пост – на председател на Управителния съвет. Това означава гласувано доверие, но и атестат за постигнати много добри резултати от мениджърския екип. Така че, както досега, изпълнителното ръководство ще може да прилага стратегията за управление на човешките ресурси, включително за развитие потенциала на кадрите и използването на силните страни на всеки в екипа.
Използвам възможността да благодаря на всички колеги, които ежедневно влагат в работата си ум и сърце, професионализъм и лоялност, защото без техния труд просперитетът на компанията е немислим. За нас доброто социално сътрудничество и мотивацията на хората са най-важният фактор за досегашните отлични резултати и за бъдещите ни успехи.
Цената на медта се влияе от Лондонската борса, но има ли дружеството преки крайни клиенти. Кои са те в България?
Зависими сме от цените на металите на международните пазари, но крайният клиент на произвеждания от нас меден концентрат е „Аурубис България“ в Пирдоп. Ние осигуряваме суровина за металургичното им производство.
Стои ли на вниманието Ви в средносрочен план изграждането на мощности за производство на краен продукт с висока добавена стойност?
Знаете, че концентратът се преработва в металургията. Затова на нашето внимание стоят предимно проекти за развиване на допълнителни съпътстващи производства. Например, проект с висока добавена стойност за нас е Инсталацията за екстракция и електролиза на катодна мед, която е най-модерната в Европа. С инвестиция от 40 млн. лв. през 2011 г. започнахме да произвеждаме катодна мед със съдържание от 99,99%, като така повишихме производствената ефективност и екологичните резултати.
Кои от принципите на Вашия баща ще продължите категорично? А кои ще редуцирате?
Ще имам същите изисквания и ще се ръководя от същите принципи, които съм следвал и досега – във времето, докато бях председател на Управителния съвет, а и по-рано като част от изпълнителното ръководство и висшия мениджмънт на компанията. Наши неотменими фирмени принципи са високите стандарти на работа, доброто социално сътрудничество, грижата ни за хората, екологичните инвестиции, безопасността на труда и подкрепата ни за родния край.
Ще ви дам един пример. Баща ми казваше, че каузата на Панагюрище винаги е била и ще продължи да бъде кауза на „Асарел-Медет“. Доказахме, че това е последователна фирмена политика и през тази есен, по време на водната криза. Осигурихме и предоставихме тръби и материали за ремонт на амортизирания участък на водопровода, което излезе над 520 хиляди лева със строително-монтажните работи.
Но, когато говорим за принципите на моя баща, имам предвид и личния му стил като мениджър. Защото той беше изключителен лидер. Успяваше да сплотява хората, да намира правилния подход и да мотивира всеки да дава най-доброто, на което е способен.
Неговата визия за „Асарел-Медет“, а и изобщо за развитието на минерално-суровинната индустрия у нас, се базира на най-добрите европейски практики и международни стандарти. Беше безкомпромисен към посредствеността. Като ръководител изискваше непрекъснато подобряване от всички и навсякъде, включително чрез ежегодни оценки на риска и превантивни мерки във всяко направление. Той често казваше, че нищо не е толкова добро, за да не може още да се подобри. Така големите цели, иновацията и усъвършенстването станаха елемент от наша фирмена култура.
Ще осъществите ли неизпълнените, но заложени в стратегията за развитие на дружеството, идеи на Вашия баща, например – за колеж?
Не само за този, но и за всеки от другите проекти, които са част от дългосрочната ни стратегия за развитие, периодично се изготвя анализ и финансово-икономическа оценка. Прави се обосновка дали нещо трябва да се приоритизира или инвестицията да се отложи във времето.
Сега сме фокусирани върху устойчивото развитие на публично-частните партньорства в МБАЛ „Уни Хоспитал“ и многофункционалната спортна зала „Арена Асарел“, както и на хотел „Каменград“ и другите ни инвестиции в областта на туризма.
Действително, разкриването на колеж или филиал на висше учебно заведение в Панагюрище беше друга от големите мечти на моя баща. Той искаше младите хора да имат всички условия за добро образование тук, за да се реализират житейски и професионално в Панагюрище, а не да бягат към по-големите градове или чужбина.
По този проект продължаваме да следим тенденциите и трудностите, пред които е изправено висшето образование в страната, включително и заради все по-засилващата се конкуренция на европейските университети. Вие, медиите, информирате за хиляди незаети места за първокурсници и все повече се дискутира нуждата от реформа във висшето образование. Наскоро Съветът на ректорите на висшите учебни заведения в България взе решение за мораториум върху разкриването на нови филиали на ВУЗ. Така че ще следим развоя на тези процеси, а проектът ще бъде на нашето внимание и ще подлежи на оценка във времето.
Имате ли идеи за рестарт на златодобива, включително в нашия регион?
За нас основен приоритет остават добивът и преработката на медни руди при осигуряване на дългосрочно устойчиво развитие на рудник „Асарел“. Извършихме проучвания и съвместно с водещи в света минни проектантски компании разработихме два стратегически проекта – за развитието на рудника и обогатителната фабрика, на този етап с хоризонт до 2040 година.
Иначе, технологиите непрекъснато се развиват, така че в Панагюрския край може и след сто години да има екологосъобразен рудодобив, който да е двигател за икономическото развитие на общината.
Член сте на сдружението за контакт с Южна Корея. Има ли нещо интересно, което да очакваме като отношение, влияние, присъствие спрямо дружеството и общината?
Търговската и индустриална камара на Република България и Република Корея е новоучредена организация, чиято цел е да подкрепя развитието на двустранните отношения. Ще се работи за привличане на инвестиции в България в областта на автомобилостроенето, енергетиката, електрониката, екологичните технологии и други индустриални сектори. За нас това е възможност за проучване на добрите практики и нови партньорства на динамичния източен пазар.
Какви са дългосрочните Ви цели – по отношение на дружеството, политиката и в личен аспект?
За „Асарел-Медет“АД основен приоритет е изпълнението на проектите за дългосрочно устойчиво развитие и запазването на нашия силен и сплотен екип, защото от него зависят и настоящите, и бъдещите добри резултати. В личен план – като всеки родител – искам да възпитам добре трите си деца, надявам се да станат човечни, да имат силен дух и да умеят да мечтаят. Колкото до политиката, позицията ми е, че политиците и държавната администрация трябва да изграждат много последователно все по-добър инвестиционния климат, защото без нови инвестиции няма как да бъдем конкурентоспособни като държава.
Как мислите, носите ли креативността, отговорността и трудоспособността на Лъчезар Цоцорков?
Всякакви самооценки са неуместни, научен съм, че определящи са резултатите. Ясно е, че отговорността е голяма, включително заради подобни сравнения. Това, което мога да ви кажа, е че като син се гордея с моя баща, а като баща се надявам някога децата ми да казват същото.
