За първи път София – този гигант в получаването на пари за сметка на цялата останала страна – няма да бъде фаворизирана, а дори напротив, достъпът ѝ до финансиране ще бъде ограничен.
Cлед дългата суша на последните 2 години, когато парите за нови инвестиции пресъхнаха, общините в България са на прага на нова вълна от държавно и европейско финансиране. През тази година трябва да се отворят няколко фонда, които ще раздават пари на местната власт, като схемата, по която това ще се случва, е доста различна от досега.
За първи път например десетте най-големи общини в страната ще бъдат обособени отделно. За първи път те няма да получат алокиран ресурс, а ще се състезават за него и ще трябва да работят заедно. И за първи път София – този гигант в получаването на пари за сметка на цялата останала страна – няма да бъде фаворизирана, а дори напротив, достъпът ѝ до финансиране ще бъде ограничен.
Ако новите европейски програми бъдат одобрени и тръгнат през тази година, а актуализацията на бюджета се случи през лятото, то е напълно възможно през септември да бъдат отворени линии за общо над 5 милиарда лева. Този ресурс включва само парите, които ще бъдат разпределяни през Министерството на регионалното развитие и не брои линиите през Плана за възстановяване, както и през други министерства като това на околната среда, на туризма или на икономиката.
Новата европейска програма
Първият източник е по новата европрограма „Развитие на регионите 2021 – 2027“, която чака одобрението на Европейската комисия. За да се случи то, първо трябва да бъде подписан Планът за възстановяване, след това – Споразумението за партньорство с България и едва тогава ще бъдат разгледани и подпечатани новите програми. Ако Планът бъде подаден за одобрение към Съвета на ЕС от еврокомисията тази седмица, както се очаква, то е напълно възможно през лятото вече да има одобрени програми.
Програмата разделя финансирането на две.
Първият милиард е за десетте най-големи общини: Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Столична община и Благоевград. След дълги спорове между България и Брюксел най-накрая беше постигнато съгласие, че ще има фокус върху най-големите, които имат най-голям капацитет за развитие. Те ще се състезават за този милиард по Приоритет 1 „Интегрирано градско развитие“, като обаче финансирането е разделено на 4 градски клъстера. Всеки клъстер ще разполага с отделен бюджет (виж таблицата), в рамките на който общините ще изпълняват съвместни проекти и ще се кооперират, за да постигнат по-големи резултати и по-добър ефект на съответната територия.
„Кандидатите от всяка от общините сами ще решават за какви проекти да кандидатстват. Ресурсът е достатъчен да покрие редица дейности, насочени към подобряване на градското развитие. Важно условие е всяко предложение да получи и подкрепата на гражданите, тоест да бъде обсъдено и прието с местното население“, поясняват от МРРБ.
Следват по-малки 40 общини, които ще се състезават за общо 2.5 млрд. лв по Приоритет 2 „Интегрирано териториално развитие на регионите“. Тук също ще се залага на кооперацията, като дори е възможно някоя от десетте големи да участва в съвместен проект по втория приоритет, ако има за партньори някои от тези 40 общини.
И нов държавен фонд
Другият източник на финансиране за общините е новият държавен „Фонд за инфраструктурна помощ на общините на конкурентен подбор“ (ФИПО). Това е допълнителен фонд от държавния бюджет, който министър Гроздан Караджов обяви още в началото, че иска да създаде като основен приоритет на своята управленска програма.
Прогнозният бюджет на фонда засега е около милиард, но източници от МРРБ посочиха, че след актуализация на бюджета е възможно размерът да достигне до 1.7 млрд. лв.
Очакваният старт е през второто полугодие на 2022 г., а кандидатстването по него ще се осъществява чрез подаване на попълнен формуляр в Министерството на регионалното развитие и благоустройството с конкретен териториален обхват за инвестиционното намерение на общинската администрация.
Фондът ще е насочен към всички 265 общини в страната.
Това не е единствената разлика с програмата „Развитие на регионите“. Докато тя таргетира инфраструктурни мерки за насърчаване на икономическата активност, по държавния инструмент ще се подкрепят развитие и модернизация на пътната и ВиК инфраструктура, публична общинска собственост и благоустрояване на градската среда.
Такъв инструмент за общинско финансиране беше създаван на няколко пъти в последните 15 години, като всеки път проектите в него затъваха в противоречия и пристрастия (по такъв фонд например беше финансирано изграждането на част от стадиона на „Лудогорец“).
Какъв ще е контролът в държавния фонд – основен въпрос – засега не е ясно. Но вероятно ще е подобен на критериите на европрограмата, където има две задължителни изисквания.
Първото е мерките, които се прилагат, да бъдат предвидени в плановете за интегрирано развитие на общините (ПИРО), които са разработени от общинските власти (или така нареченият подход „от долу нагоре“) при предлагането на проектите.
Второто условие е проектите, с които общините ще кандидатстват за финансиране за пътна инфраструктура, образование, здравеопазване, социална политика и култура, да съответстват на заложените от държавата „карти“ (подход „от горе надолу“). Например за ремонт или модернизация на конкретно здравно заведение то следва да е заложено в здравната карта на Министерство на здравеопазването.
Накрая следва да се отбележи, че колкото и много да изглеждат тези 5 милиарда, те са многократно по-малко от нуждите на общините. Проектите на само четири от големите (може да прочетете тук за Пловдив, Стара Загора, Варна и Бургас) надхвърлят близо четири пъти общия обявен ресурс по европейската програма.
Източник: capital.bg
