„Мадам Бътерфлай” е опера за любовта, за дълго чаканото щастие, за съвестта, която стяга душата и те хвърля в бягство, за честта, която не търпи компромиси. В постановката на Старозагорската опера диригентът Лучано Ди Мартино следва психологическата драма на героите, като с оркестъра постига още по-силни внушения в тяхното поведението. Режисьорът Нина Найденова залага на човешкото начало в героите, с бляна по щастието, с техните грешки, с прибързаните решения, за да се стигне до онзи деликатен момент, в който гейшата трябва сама да реши съдбата си.
Постановъчния състав със сценографията на Борис Стойков, художника на костюмите Цветанка Петкова – Стойкова и с хореографа Боряна Сечанова, винаги е бил гаранция за висок професионален резултат.
Не пропускайте на 22 октомври 19:00 ч., Театър Дом-паметник, да видите операта „Мадам Бътерфлай” от италианския композитор Джакомо Пучини. Либретото е написано от ЛуийджиИлика и Джузепе Джакоза по пиесата „Гейша” от Дейвид Беласко и новела от Джон Лутър Лонг – един от най-красивите спектакли на Държавна опера Стара Загора, както и да се насладите на прекрасните оперни гласове на: Татяна Иванова (гост) в ролята на Чо Чо Сан, Петя Цонева (гост) в ролята на Сузуки, Иван Кабамитов, Милко Михайлов, Георги Динев, Александър Марулев и хор, балет и оркестър на Държавната опера в Стара Загора.
За операта
Първо действие
Мястото и времето на действието е Нагазаки Япония, в края на 19 век. Това е историята на петнайсет годишната гейша Чо Чо Сан, която се отказва от религията и напуска рода си, за да се ожени за американския лейтенант от морския флот Пинкертон, който смята да живее тук с младата гейша. Разбирайки, че Чо Чо Сан се е отрекла от религията си, на сватбата й пристига местния свещеник Бонзо, придружен от други бонзи (японски будистки свещеници) и я проклина. Нейните близки също я проклинат. Разгневен, Пинкертон прогонва всички и отвежда жена си в къщата, където остават сами.
Второ Действие
Изминали са 3 год. Бътерфлай в къщата очаква завръщането на Пинкертон, който е заминал за Америка. Сузуки (доверена прислужничка на Бътерфлай) я успокоява и се моли занея. Също й напомня, че „никой чужденец, оженил се в Япония, не се е върнал”, но Бътерфлай, вярва, че той скоро ще се върне. Влизат Шарплес и Горо: консулът държи писмо, в което Пинкертон го моли да съобщи на Бътерфлай, че се е оженил за американка. Шарплес никак не се решава да каже за това на младата жена. Съветва я да се съгласи да приеме предложението за брак на богатия принц Ямадори. Бътерфлай им показва своя малък син, който чака баща си. Чува се оръдеен изстрел, възвестяващ, че в пристанището е пристигнал американски кораб. Бътерфлай обхваната от радост, украсява дома с цветя с помощта на Сузуки и чака Пинкертон. На зазоряване Пинкертон все още го няма. Сузуки казва на Бътерфлай да отидат с детето да си починат, като й обещава, че ще я събуди, когато той се появи.
Втора част
Идват Пинкертон, жена му Кейт и консулът: лейтенантът се надява, че неговата бивша възлюбена ще му даде детето. Узнавайки от Сузуки как тя го е чакала, не може да сдържи вълнението си. Те се убеждават Сузуки да накара Бътерфлай да им даде детето, в този момент Бътерфлай влиза по лицето на Кейт и от думите на консула се досеща за всичко. Обещава да даде сина само на баща му след половин час. Когато всички излизат, тя затваря стаята и се готви да си направи харакири, спомняйки си девизът на баща й „Ако човек не може с чест да живее, то с чест трябва да умре”. Сузуки вкарва в стаята момчето, надявайки се да откаже майката от ужасното намерение. Младата жена нежно се прощава със сина си, след което го изпраща в градината, а тя се самоубива. Гласът на Пинкертон я вика, лейтенантът и консулът влизат в стаята, но вече е късно.
Гейшата
Гейшата в Япония, е жена, която професионално забавлява гостите по време на банкети в чайни, където мъжете традиционно отпочиват и правят своите бизнес срещи. Значението на думата гейша е „талантлив изпълнител” или „личност, която живее с изкуството”. Основното умение на гейшата е, че тя знае колко мъжа обича жена да властва над сетивата му, с нежна сила, която е по-мощна от секса. Животът на гейшата е труден. Изпращат ги да живеят в специални общежития, наречени окии, с мама сан – притежателка на такава окия. Там те се обучават да пеят, да танцуват, да свирят на традиционния музикален инструмент шамисен (подобен на китарата). Трябва да изучат традиционните японски изкуства като чайната церемония и икебана, както и тънкото умение да се води разговор. Само след такова дълго обучение и ако Мама сан реши, кандидатката може да стане гейша и да носи скъпи кимона, да си прави красиви прически и да чертае кървави, извити като лък устни. Гейшата няма право да изразява чувства и да изказва мнение. Трябва да се подчинява и забавлява всеки, който заплати за нейната компания.
Това я очаква и Чо Чо Сан.
Темата изведена в операта „Мадам Бътерфлай” от режисьора Нина Найденова в спектакъла на Старозагорската опера е мечтата за свобода на гейшата Чо Чо Сан. Тя не иска да бъде гейша. Тя мечтае за свят, който е пълен с любов и свобода. Свят, в който жената има право да избира. Това е възможно, защото пристигналия американски офицер я е харесал и иска да се ожени за нея. Прави и сватбен подарък – кинематографичен апарат, на който тя вижда кадри от Америка в началото на 20 век, артисти, красиви жени ухажвани от красиви мъже, както и филм с Чарли Чаплин. Действието на спектакъла е пренесено в 20-те години на 20 век, защото емиграционната вълна към Америка и идеята „Американска мечта” са напълно изявени. Така проблемът на героинята Бътерфлай е по-силно подчертан.
В края на 19-началото на 20 век в Америка се появява киното. Освен това, по това време се наблюдава сериозна емиграционна вълна, която се е запътила натам. Всички, които тръгват към Америка, смятат, че това е страната, в която мечтите се сбъдват.
Ясно съзнавайки какво прави, Чо Чо Сан се отрича от вярата си и напуска рода си. Тя е готова да напусне Япония и да замине за Америка.
Основният конфликт в спектакъла е „прави ли грешка Чо Чо Сан да преследва мечтите си?” През цялото време се редуват картини, които ни показват гейшата Чо Чо Сан и нейната представа за Америка. Изразните средства, които са използвани в спектакъла са: куфара, с който я виждаме още в началото, кинематографичен апарат, на който тя вижда кадри от Америка, филм на Чарли Чаплин, кадри на актриси, на красиви жени, влюбени двойки и деца… Така си представя и нейният живот – как Пинкертон ще дойде с кораба и ще отведе нея и детето в тяхната страна. През цялото време виждаме съпоставянето между модерния свят – Америка и затвореното японско общество, чрез красивите и скъпи кимона на гейшата и кинематографичния апарат.
Интермецото (междинна музикална пиеса, в оперната история на 17 и 18 век – малка забавна опера, която може да бъде изпълнена самостоятелно), също разкрива светогледа на Бътерфлай. Докато тя гледа кадрите на киноленти, всичко пред нея „оживява”. Тя вижда белите хора, които се разхождат, забавляват се и се любят. Това е животът, който бътерфлай иска. Но никога няма да постигне тази своя мечта, защото Пинкертон се завръща след три години в Япония, но води със себе си американската си съпруга. Те взимат детето. Останала съвсем сама, единственото, което й остава е да сложи край на живота си. Тя се самоубива като прави харакири (японско ритуално самоубийство). Но тя не се самоубива, защото Пинкертон е разбил сърцето като се оженва за друга, а защото не сбъдва мечтите си, заради които жертва всичко. Проблемът на петнадесет годишната гейша Чо Чо Сан, която се отрича от всичко, следвайки мечтите си, прави спектакъла актуален и днес.
