Спомням си добре началото на 90-те, когато екстрасенсите вървяха по пет за лев, народът заспиваше с Кашпировски, пиеше заредена от Алан Чумак вода, имаше разни телевизионни студия с всевъзможни контактьори и всичко живо се опитваше да си лепи разнообразни метални предмети по ръцете – от ключове до тигани, – за да докаже, че и то е замесено от свръхестествено тесто.
Но такова като сега не е било.
На първо място Кашпировски се развяваше само в собственото си предаване, контактьорите вирееха само в съответните студия, а лепенето на тенджери по дланите скоро стана демоде. Обаче нямам спомен Гарелов да е канил в „Панорама“ маг Ксилоза, която да предаде посланието от Космическия разум до целокупното българско човечество, гарнирайки го с предсказания за последните дни.
Както се казва, лудост имаше много, но успокоителното беше, че човек не я намираше там, където не би очаквал да й се натресе.
От десетина години подобно на някаква вманиачена Касандра, на която или не й обръщат внимание, или не й вярват, повтарям в ступор, че държава, която е загърбила образование, здравеопазване и култура само след едно поколение ще се сдобие с необразован, болен и прост електорат. Щото то това вече няма да е народ.
Не познах само необходимия за трансформацията времеви период. Нямаше нужда да минава чак цяло поколение.
Постепенно все по-превръщащият се в електорат народ започна трайно да се отърсва от всякаква критична мисъл. Прекарва права линия от следствието до някаква първопричина и никой, по никакъв начин, на никаква цена вече не е в състояние да го отърси от заблудата или поне да го подтикне да се позамисли.
Антиваксери, кемтрейлси, Световен Заговор Срещу БългарияTM, ХААРП… И зад всичко това наднича зловещ закачулен виновник със скрито в мрака лице, който постоянно ни взема мярката.
„От самолетите ръсят с кемтрейлси, за да се намали световната популация“.
Вече сме седем милиарда!?!?! Очевидно планът не работи особено добре, не е ясно и кои са тези „те“, дето ръсят, но видиш ли следа от самолет в небето, нахлупвай веднага шапката от алуминиево фолио и се надявай да не стигне до теб.
Ако обаче не сте си носили предпазните шапки, „те“ успяват да ви внушат да задръстите някое дере с незаконни постройки и отпадъци и за всеки случай да обезлесите и склона. След което вече можем спокойно да прибегнем и до ХААРП.
ХААРП.
Там вече всичко е ясно. Ако сте улучили Светослава Рудолф при Кулезич, няма какво толкова да се чудите.
Значи, нещата са приблизително следните. Представете си една голяма машина. Сигурно е много фешън, цялата е в тъч скрийн екрани, може би по нея има и много лампички, които проблясват зловещо в малките часове на нощта. Заставаш пред тъч скрийна и чукваш над Европа. Дърпаш с два пръста, докато Балканите не станат достатъчно големи. После отиваш над България. После – над Аспарухово.
Понеже това е ХААРП, а не пишеща машина „Марица“, можеш едновременно да избереш и Добрич, а също и още някое неподозиращо нищо населено място. После натискаш бутона „Средиземноморски антициклон“, нагласяш силата му по същия начин, по който усилваш котлона на печката до най-висока степен, пръстът ти потрепва над копчето „Градушка“, но най-накрая решаваш в полза на „Силни гръмотевици“ и „Потоп“.
Разбира се, преди това се уверяваш, че кемтрейлсите са си свършили работа и дерето е порядъчно забентено, щото да не иде на халос целият тоя труд. А после, с чувство на изпълнен дълг, можеш да се изтегнеш на креслото с чаша заслужено уиски в ръка и кубинска пура в устата.
Как точно се стига от натискането на копчето до преместването на гигантски въздушни маси от едно място на друго, е далеч по-маловажно и неинтересно, така че тоя въпрос не следва да бъде разглеждан.
Политическите прогнози се правят от астролози, екстрасенси, магове и магини, контактьори и любимата ми Врачка на Берлускони, която май напоследък нещо не се проявява особено, та се притеснявам да не са я прибрали в подходящото заведение с все извънземното й Унилсън.
Пророчеството ми на Касандра се сбъдна. Сега вече не вярвам, че можем да се спасим със собствени сили.
Съжалявам.
Автор:Marfieta*
* Текстът е публикуван в блога Pеалността е въпрос на гледна точка
