Начало Култура Организират изложба за 40-та годишнината от откриването на „Жаба могила“

Организират изложба за 40-та годишнината от откриването на „Жаба могила“

25
0
СПОДЕЛИ

Мария МАСЛЕВА

280_001_Trakijska_grobnica_Jaba_mogila.jpg

На 28 юли от 11:00 часа в Тракийския култов комплекс „Жаба могила“ ще бъде открита фотоизложбата „Жаба могила – 40 години назад във времето“, която е посветена на четиридесетгодишнината от откриването на тракийската гробница и светилище.

Жаба могила се нарежда сред едни от най-големите тракийски могили в България. Висока е над 20 m, а диаметърът и е 80 – 90 m. При проучването на насипа е установено, че на върха е съществувала неголяма сграда. За наличието и се съди по откритите фрагменти от фигури на овни. Вероятно това е било светилище. Фрагментите от питоси и битови съдове говорят, че сградата е служела и за жилище на жреците.

Магнитометричната апаратура установява странен ред от аномалии в пръстен около могилата. Археологическата проверка доказва наличието на берма около периферията с ширина около 3 метра. Засипана е от дребни камъни с пласт от 1,50 m. Бермът е служел за дренаж на района около могилата, предпазвал е насипа от свличане и е маркирал очертанията му. Вън от берма е бил изкопан ров с ширина около 15 метра и неустановена дълбочина. През по-голяма част от годината ровът е бил пълен с вода.

От фасадата са запазени шест реда с обща височина 2,40 m. Върху най-горният от тях си личат легла от скоби. Това показва, че лицевата стена е била по-висока. Входът към първата камера е 1,67 m, очертан от три каменни блока. Последните са покрити с моделирани орнаменти – перлов низ, йонийска и лесбийска кима, пояс от силно геометризирани бръшлянови вейки, палмети и други. Вероятно от фасадата са били и откритите два каменни акротерия с релефни растителни и човешки изображения. Първата камера е изградена от рядко срещан тип на градеж в Тракия – правоъгълна със стъпаловидно покритие. Този начин на покритие се нарича „Фалшив купол“. При втората камера закупуляването е характерно за траките. То започва от втория ред след основата и е запазено на височина до 2,50 m. Диаметърът на куполната камера е 4,60 m. Това я нарежда на трето място след такива открити в Лозенград, Турция и Малко Белово, в Област Пазарджик.

В първата камера са открити четириколка колесница и скелети на два коня впрегнати в нея, над 50 сребърни апликации по тях, собственост на погребания аристократ. Трети кон е открит пред останалите два само сюзда.[3] Богатството на извършеното погребение и градежът на гробницата предполагат, че това е цар управлявал местното тракийско племе беси.

Входът е бил залостен от каменна плоча. Тя напомняла на дървена врата с моделирани по повърхността и релефни пъпки, имитиращи железни гвоздеи. Поради това, че гробницата е ограбена още в дълбока древност освен предмети с частична украса са открити и незначителни късове от червенофигурни старогръцки и различни по качество местни съдове, предмети от алабастър и стъкло. При разкриването на гробната камера са открити и глинени съдове от неолита и енеолита. От дребните предмети останали незабелязани от вандалите е останала и позлатена главичка на лъв, животински и човешки фигурки,амулети, девет големи съда обърнати с устията надолу.