Една докторска дисертация във Виенския университет откри за Европа единствения по рода си бистришки триглас, оцелял до наши дни на километри от София, в полите на Витоша. Името на откривателя е Жералд-Флориан Меснер, времето – седемдесетте години на отминалия век. Пряка заслуга има именитият изследовател на българската фолклорна музика проф. Стоян Джуджев, доктор на Сорбоната, родом панагюрец.
Младият австриец идва в София за конкурса на млади оперни певци. Не му провървява твърде в състезанието, но се сближава с много хора, които му откриват какви са истинските българи. Новите му приятели го отвеждат и в Бистрица. Там Меснер чува за пръв път записи на местните народни певици, направени от Асен Александров. Тогава той не може да повярва на ушите си: възможно ли е в наши дни да съществува в живата музикална практика пеене, което да звучи толкова архаично?! Така случайно-неслучайно той се заема с изследване на българската народна песен, което го завладява толкова дълбоко, че сам се учудва на себе си. Той усеща, че е изправен пред музикална култура, твърде различна от средноевропейската. А нали тъкмо Виена е музикалната столица на Европа!
Меснер започва да следва музикознание във Виенския университет. Едновременно с музиката на българите се заема да овладее и техния език. Помага му славянската основа на семейството, което има словенска и чешка кръв. Слуша безброй пъти не само песните на бистричанки, но и неподражаемите им разкази. Познавайки законите на школуваното пеене, той се убеждава, че песенният стил на Бистрица съвсем не е "първобитен опит за многогласие", както твърдят някои, а нещо много по-сложно.
Застоява се по-задълго в Бистрица. Прави специализирана анкета: къде са пели местните жени, при какви поводи, кои песни? Защо при всяка отделна песен се подреждат различно. Оказва се, че под покрив, в стая, те интуитивно усещат резонанса и се стремят към акустични условия при пеенето на открито. Мелодията им се изплита от три гласа: "ока", "бучи право" и "бучи криво". Българските музиколози дотогава не са различили бистришкия триглас, а той другаде наистина е непознат.
Меснер означава явлението като "интерфереционна диафония" и така озаглавява своята докторска дисертация. Какво се крие зад този термин? Основният тон на песните звучи през цялото време и служи като център, към който се стремят останалите тонове. Невнимателният слушател чува само два гласа, които се кръстосват. Понятието "бучи" издава определен вид постановка на гласа, характерен за пеенето в Източното Средиземноморие. А в Бистрица той е специално подчертан.
Съществено е да се знае, че тригласната организация се корени както в музикалната, така и в социокултурната сфера. Тя е свидетелство за друг тип изживяване на времето. Ето първата съществена част на феномена "бистришки триглас".
Всяка певица има свой ярък характер. Взаимното допълване на техните характери – обикновено певиците са осем на брой – води до сливането им, което е необходимо за този вид пеене. Свидетелство за древност. Лека-полека средноевропейското чувство за превъзходство почва да намалява.
При подготовката на дисертацията си Меснер тръгва да изследва образци от диафонията в различни части на света. Отива и на Адмиралтейските острови. Стари източници от началото на века отбелязват, че там музикознанието се изправя пред загадъчно явление.
Отива Меснер сред папуасите. Пуска им запис от песни от Бистрица. Казват му: "Това е музика от островите Би-Пи, само че звучи странно, понеже не се разбират думите!…" Меснер обяснява, че това е музика от Европа ("папуасите не са чували нищо за България"). Отговарят му категорично: европейците не пеят така, както пеят тези жени от записа. Те пеят мисионерски песни или "рок-енд-рол", казват папуасите. За по-убедително правят имитации. "Така, както чухме, пеем само ние…", заключават те. След като виждат цветни диапозитиви от Бистрица, папуасите изпитват почуда и радост от своето откритие.
През 1976 г. Меснер защитава с голям успех своята докторска дисертация за бистришката интерферационна диафония. В последвалите години новата информация постепенно прониква сред музиколозите. Сам новият доктор изнася лекции в различни университети по света: на Филипините, в Нова Зеландия, в Австралия, Хавайските острови, Калифорния, Тексас, Колумбийския университет на САЩ в Ню Йорк, в Берлин, в Полша, Югославия и другаде.
Следва едно печално заключение. Днешните бистришки певици са напълно сраснати със собствената си традиция и тя е неотделима от начина им на живот. Те нищо не правят "на ужким"! Но тази жизненост и песента им ще си отидат заедно с тях. Защото тя е не само в пресъздаването, а и в опита на живота им, в семето, заложено от хора, също живели в тази традиция. Подобен е опитът на различни култури, преживели същата ситуация и сполетени от същата съдба. Когато хората променят своя бит, песните им загубват смисъла и предназначението си.
Но австрийският музиколог призовава: "Не забравяйте тези песни!"
***
Консултант и научен ръководител на дисертацията "Интерферационна диафония в село Бистрица. Изследвания върху многогласните песенни форми на едно село в Средна Западна България" е световноизвестният австрийски учен-музиколог Франц Фьодермайер. Дисертацията е истинска изненада за световните музиколожки среди. Тя доказва съществуването на отмиращи остатъци от много стара звукова система, която напомня за една много висока музикална и танцова култура, загатната от митологията на древните траки, фриги, елини.
"Парадоксално е – утвърждава проф. д-р Стоян Джуджев, – че ние имаме цялото това звуково богатство, всички тия макротонове и микроинтервали, така да се каже, под носа си. Но не можем да ги чуем, понеже нашата слухова острота е притъпена от темперования строй на западната композиторска музика.”
Естетическият кодекс на бистришките певици не се отличава твърде много от нормите на западноевропейската музикална естетика, но той е диаметрално противоположен на тях. Бистришкият триглас е в открит конфликт със западната полифония и хармония. Хармоничният принцип на шопския музикален диалект може да се нарече "хармония на дисонанса".
Бистришката диафония открива широко поле за по-нататъшни изследвания. След забележителната студия на д-р Меснер българската фолклорна наука навлиза в нов етап на развитие. Най-ценен принос за това дава бистришкият вокален стил, запазен в своята кристална чистота благодарение на женската певческа група от селото.
Знаем ли прочее с какво наистина сме богати! И дали прословутото шопско твърдоглавие няма и положителни измерения? Благодарение на него под носа ни са съхранени съкровища чак до началото на третото хилядолетие.
Илия Пехливанов