Начало Култура Параскева Джукелова покори и театъра, и хаоса

Параскева Джукелова покори и театъра, и хаоса

СПОДЕЛИ

„По-смело, момиче, по-смело и намахано!“. Това би посъветвала преди 30 години самата себе си една от най-популярните актриси в трупата на Народния театър.

Годината е 1992-а., денят – 14 ноември. Параскева Джукелова има рожден ден и най-големият подарък, който й прави съдбата, e първата й роля на голяма сцена в най-големя ни театър. По собствените й думи, тя „скача на най-голямата сцена в България директно от студентската скамейка“. Спектакълът е „Великият комбинатор“ по Илф и Петров на режисьора Андрей Аврамов, а Параскева се озовава рамо до рамо с актьори-гиганти от ранга на Велко Кънев, Сава Хашъмов, Илия Добрев, Георги Мамалев, Михаил Петров.

Реклама

АБСОЛЮТЕН ХАОС

Параскева от 1992 г. е по собствените й думи „абсолютен хаос“ в живота. Възпитана в скромност и уважение, тя изпитва огромен респект към колегите, с които прави първите си стъпки на професионалната сцена. 30 години по-късно ще сподели, че би посъветвала онова светлокосо момиче да действа „смело и намахано“. Защото така се оцелява в театралния свят, в който влезеш ли веднъж, излизане няма.

 

Паци, както я наричат колеги и приятели, „скача в дълбокото“ на театъра, току-що завършила класа на проф. Стефан Данаилов. Талантът й е забелязан веднага и след „Великият комбинатор“, следват още много роли в театъра. Благодарна е, че колегите й я приемат изключително добре.

Днес, 30 години по-късно Параскева споделя, че може би едно от най-трудните неща е да си толкова млад и да удържиш предизвикателството да излезеш на голямата сцена на Народния театър. Защото там няма компромиси. Днес, 30 години по-късно, Параскева, която все още е запазила дяволития пламък в очите си, е подчинила хаоса в душата си.

ДА СТРУКТУРИРАШ ХАОСА

„Не е хубаво да се живее така. Хаосът е много въодушевяващ в някакъв момент, но трябва да бъде структуриран. И аз затова обичам тази наша професия, защото има ясни правила, има режисьор, който задава посоката, има условия, които са поставени, и с тях се чувствам добре, защото дори и да съм хаос, все пак го овладявам“, казва тя.

Паци, която е споделяла за себе си, че „пали от 0 до 100 за нула време“, запалва театралната искра в себе си още в трети клас, когато гледа в градския театър на родния си град Панагюрище оперетата „Лелята на Чарли“ с Видин Даскалов и решава, че иска тази „приказна работа – с красиви костюми, пеене, танци“.

 

Днес тя има всичко това, а също и любовта на публиката, която я обожава и аплодира всяка нейна поява на сцената.

РЕПЕРТОАРЪТ

Поредица от емблематични спектакли в компанията на най-именитите й колеги от трупата са в творческата й биография на сцената на Народния театър – Наташа във „Васа Железнова“ от Максим Горки, Кора в „Анатол“ от Артур Шнитцлер, Филис в „Обир“ от Джо Ортън, Надя в „Бягащи странници” от Алексей Казанцев, Елианта в „Мизантроп” от Жан Батист Молиер, Керън в „Август в Оклахома” от Трейси Летс, Триша в „Пет жени в еднакви рокли” от Алън Бол, Елизабет и Темида в „Ричард Трети“ по Уилям Шекспир, Маргарет в „Добри хора” от Дейвид Линдзи Абер, Саломия в „Последното изкушение” по Никос Казандзакис, Олга в „Чаровно лято с неизбежните му там неприятности“ от Максим Горки, Тео в „Спускане от връх Морган” от Артър Милър, Марселина в „Един безумен ден” от Пиер дьо Бомарше, Еди в „Лисичета“… И най-новите: Пелагия в „О, ти, която и да си…“, Сара в „Компания“, Лора в „Бележките под линия“, Мария в „Народът на Вазов“ и Доротеа в „Чудесна неделя за Creve Ceour“.

Превежда и пиеси, които са поставяни на сцена. Това са моноспектакълът й „Става дума за любов или опит за убийство“, „Пет жени в еднакви рокли“, „Моногамният“, „Дани и дълбокото синьо море“, „Унижението“, „Добри хора“.

 

ПРИЗНАНИЕТО

Параскева Джукелова има номинации за „Аскеер“ (2007) за водеща женска роля за ролята на Надя в „Бягащи странници“ от Алексей Казанцев, „Аскеер“ (2010) за поддържаща женска роля за Елианта в „Мизантроп“ от Жан-Батист Молиер и номинация „Златен кукерикон“ (2019) за женска роля – за Марселина в „Един безумен ден“ от Пиер дьо Бомарше.

Носител е на „Златна роза“ за ролите си във филма „Сезонът на канарчетата“ (1993). Има и две награди за водеща и поддържаща женска роля от гилдията на филмовите творци – за ролите си във филмите „Джулай” и „Съдилището”.

Във филмографията й са заглавията „Вина“ (2022), „Голата истина за група Жигули“ (2021), „Блаженият“ (2020), „Съдилището“ (2014), „Къде е Маги“ (2012), „Джулай“ (2012), „Време за жени“ (2006), „Аз съм Дейвид“ (2003), „Изпепеляванe“ (2003), „Емигранти“ (2002), „Асистентът“ (2001), „Суламит“ (1997), „Сезонът на канарчетата“ (1993 г.), „Аритмия“ (1992), „Кмете, кмете… „(1989).

На 17 ноември Джукелова играе в „О, ти, която и да си..“, а на 20 ноември – в „Бележките под линия“.

БТА