Дни преди финалния за сезона мач на „Оборище“, разговаряме с 22-годишния защитник Павел Тодоров, който е основен играч, част от отбора от юли 2022г.
Здравей, Павел! Ти си един от водещите футболисти на отбора, изиграл си до момента 30 от общо 31 мача. Каква е оценката ти за изминалия сезон? Доволен ли си от своето представяне?
Оценката за изминалия сезон е добра, предвид всички трудности, които имах през него. Доволен съм от представянето си. Отборът мина през голяма доза трудности, доста контузии ни спохождаха, също така и домакинския фактор го нямаше през целия сезон, тъй като “Орчо Войвода” беше в ремонт, но както се вижда – се вдигнахме и благодарение на моите съотборници, на треньорския щаб и на президента ни г-н Илия Анчев се борим за първото място в нашата група.
Единственият мач, който пропусна, беше заради операция, а в много от срещите играеше с контузии. Кое е това, което те вдига и те мотивира?
През сезона минах през доста контузии, както и през една операция, но въпреки това играх. Честно казано не знам какво ме държи постоянно да играя, въпреки контузиите, може би амбицията ми да играя голям футбол .
Кой беше най-трудният ти момент на терена? А най-хубавият?
Трудните и хубавите моменти на терена са много, не мога да дам някой конкретен, тъй като за нас почти всеки мач беше труден, предвид всички контузии, наказания и малката група, която сме. Мога да кажа, че въпреки всички лоши неща, които ни спохождаха през сезона, отборът седеше добре на терена и се опитвахме да играем футбол независимо, че сме в Трета лига. Един от най-хубавите моменти е мачът с Левски София 2. В този мач бяхме без четирима основни състезатели, времето беше лошо и съперникът доста добре подготвен, въпреки това взехме 3-те точки с дисциплина, правилна тактика от треньора и много желание за победа .
Преди да дойдеш в Панагюрище си бил във ФК Костинброд и Левски Чепинци, с какво „Оборище“ се различава?
„Оборище“ се различава от повечето отбори в Трета лига с доста неща. Условията за развитие са много добри, тренирoвките са на високо ниво и има възстановяване след тренировка, което е важно за един спортист. Може би коректността на треньора и президента се отличават най-вече. Чувствам се щастлив и оценен в „Оборище“.
Докато играя тук получих покана за националния аматьорски отбор на България.
Без какво не може един добър отбор?
Един добър отбор не може без правилна работа и мотивация за развитие.
