Начало Общество Петър Кеков: “Нищо не може да ме спре, когато искам да постигна...

Петър Кеков: “Нищо не може да ме спре, когато искам да постигна нещо. Реша ли, правя го.”

СПОДЕЛИ
restorant

Автор: Любомир Илков

kekov63-годишният Петър Кеков от Панагюрище е бил сред първите десет на маратоните в Мадрид и Ню Йорк през 90-те г. на миналия век. Уникалните си постижения е направил с инвалидна количка, собствено производство. Сглобил я от материали в склад за скрап.

Влакът бързаше, а аз го спънах

Така през смях обяснява инцидента отпреди 30 г., когато жп вагон отрязва двата му крака. Оттогава е с протези, но това трудно може да се забележи.

“Нищо не може да ме спре, когато искам да постигна нещо. Реша ли, правя го.” Никога обаче не си е представял, че ще се превърне в легенда в параолимпийските маратонски надпревари.

“10 октомври ми е крива дата. На нея влязох в казармата, изпуснах златен медал, а преди това на този ден през 1985 г. влакът ми отряза краката”, разказва хижарят.

Железничарят прохожда 5 месеца след инцидента с импровизирани протези, които сам си направил. Някъде през 1993 г. от телевизията научил, че в Ямбол ще се проведе състезание по тенис на маса за инвалиди. Качва се сам на влака и отива. Не бил хващал хилка от дете, но се включва в надпреварата.

“Спечелих само един гейм, но за мен това беше изключително

голяма победа над самия себе си.” Покрай тениса на маса отива на състезание край гребната база в Пловдив. Там разбира, че ще се проведе маратонско бягане с инвалидни колички, и веднага се записва. На старта вижда, че противниците му са със специални спортни колички с 3 колела, а той се подредил с обикновената си домашна.

Въпреки очевидната неравностойност панагюрецът се класира втори, което го изпраща на маратон за параолимпийци в Испания през 1995. г. В трескавата подготовка за надпреварата Петър започва да си прави количка за състезанието. Обикаля складове за скрап в Панагюрище и събира материали. Приятели му помагат в изработката.

Нещо обаче все не успява да уцели с баланса и здравината на количките. Поради това те или постоянно се обръщат, или се трошат. Четвъртата поред така се чупи, че една от тръбите по чудо не разпаря тялото му.

“В деня, преди да тръгна за Испания, за 7 часа сглобих поредната количка. Боядисах я с гъбата за миене на чинии на жената. Беше голяма цигания, но нямаше друго”, разказва Петър. Там се класира осми от 44 стартирали. Преди началото

нашенец от Радомир му краде винтилите

на гумите, явно за да осуети участието му. Петър обаче си носи резервни, а германец му дава помпа.

По време на надпреварата се превръща в атракция за публиката, изпълнила цялото 22-километрово трасе. При спускане по голям наклон развива 70км/ч. Саморъчно направената му количка обаче

няма спирачки, но успява да вземе завой

на 90 градуса, подпрян на рамото си. Здраво е ожулен, но местен телевизионен екип заснема момента, който след това всички испански телевизии показват.

“Все ме питаха къде и как тренирам. Как къде? В Балкана със сваляне и цепене на дърва, в градината с копане, по строежа на къщата. Това са ми тренировките. Постоянна ежедневна работа”, обяснява той.

Класирането му в първата десетка в Испания още същата година го изпраща на световно – известния маратон в Ню Йорк. Разстоянието е 42 км, а участниците са стотици от цял свят. Прави си нова количка – десета поред, която пази и ползва и до момента. В Ню Йорк се класира шести, като изминава разстоянието за 2 часа и 5 минути, което е изключителен успех.

На следващата година отново е поканен. Успехът му е още по-голям, защото заема 4-о място в надпреварата. Организаторът на маратона за инвалиди д-р Ричард Траум е впечатлен от него и го кани да остане в САЩ.

“Взе ми паспорта и 6 дни не ми го връщаше. През това време всеки ден ме навиваше да остана там. Отказах. Заради децата, внуците и Балкана.”

В Ню Йорк Петър е включен в сборен отбор по баскетбол

Неговият тим се класира втори, за което той лично е награден с фабрична спортна инвалидна количка.

През годините Петър Кеков не спира да се доказва. С количката си изкачва всички върхове в България с изключение на Мусала. Състезава се във всички маратони за инвалиди у нас. Сред създателите е на обиколката на яз. “Батак”, която според него е изключетелно трудна, и вече 9 години не спира да участва. За 18 дни прави обиколка на България с инвалидната си количка.

Има обаче и несбъдната мечта – да участва в маратона Атина – Спарта, който е 240 км. Те трябва трябва да се изминат за не повече от 36 часа. Няколко години кандидатства, но гърците постоянно му отказват. Основният мотив е, че в изключително тежкия маратон никога не е допускан инвалид.

Това го кара да предприема самостоятелен маратон с количката си по маршрут Панагюрище – Пазарджик – Пловдив – София, който е филмиран и изпратен в Гърция. Разстоянието е точно 240 км и Петър успява да го измине за 32 часа.

“Някъде при Ихтиман, почти накрая, вече заспивах от умора. Беше невероятно изпитание, но успях”, доволно се усмихва виртуозът на инвалидната количка. Обича да прави демонстрации с нея в Панагюрище.

С количката теглил ремарке с 1,5 т

товар. Както и платформа с 16 души. Прекарвал с нея 200-литров бидон с вода. При седмичните преходи от Панагюрище до хижа “Оборище” към количката закачва малко ремарке, на което товари необходимите продукти, и само със силата на ръцете си преодолява височините.

Петър Кеков разхожда внуците си с инвалидната количка. СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ

С поддържането на хижата, посрещането и изпращането на гостите се справя абсолютно сам. Независимо дали е тежка зима, или горещо лято.

“Никога не съм се отчайвал. И в най-тежките моменти съм намирал изход. В Средна гора среден път няма. Напред, кръговм и пак напред”, изповяда панагюрецът.

И за нещастието си разказва с хумор. Станало около полунощ. 34-годишният тогава Петър Кеков е началник на товарен влак и току-що е застъпил нощна смяна. Ешелонът му е пред спиране на пловдивската гара Филиповци. Скоростта е изключително малка и по навик той скача в движение, за да отиде на перона. В този момент обаче към мястото се приближава в съседния коловоз насрещна композиция, която по принцип е трябвало да спре преди гарата. В района бушува буря, токът е спрял и в тъмнината не се вижда нищо.

“Обърнах се да видя последния вагон на моята композиция, каквато е практиката. В това време стърчаща ръчка от 5-и вагон ме удари в главата и ме изхвърли на прелезното мостче. Усетих как влакът, преминаващ в съседния коловоз, ми отряза левия крак. Хванах се за нещо и опитах да се измъкна, за да се спася. Влакът обаче ме повлече и в този момент

видях как и десният ми крак се отдалечава

от мен. Болка не изпитах”, разказва бай Петър.

Въпреки шока тежко раненият мъж успява да изпълзи на лакти до перона. Вади от джоба си сизал и връзва левия си крак, за да спре шуртящата кръв. В този момент към него се приближава бързешком един от спирачите с фенерче факла. На нея има тел, с която Петър връзва и десния си крак.

“Току-що бях запалил цигара, когато видях линейката. По-късно разбрах, че е дошла на 8-ата минута. Тогава чак изпитах адски болки.” Кеков се възстановява по-бързо от очакваното и за Новата 1986-а пие една малка ракия в дома си в Панагюрище.

“Бях започнал да строя къща, най-голямото от трите ми деца беше на едва 11 години. Казах на жената сама да решава – с мен ли е, или не. Не съм умрял, а съм само без крака. Но тя е корава жена и застана плътно до мен. Вече 41 години сме заедно”, разказва Петър.

Източник: 24 часа