По мъжки на осми март

Такива сме!

Хубави, нежни и предизвикателни..! Решим ли да ви оплитаме в паяжините си…мърдане няма! Имаме хиляда и едно оръжия. И вие, колкото и да не ви се иска, попадате в нашия плен. Оставате омагьосани  от света ни, защото той е  вълнуващ и цветен.

Такива сме!

Решим ли – рушим стени и градим къщи. Домове озаряваме, деца раждаме.

Такива сме!

В този мъжки свят, нагърбили се с „двеста задачи нелесни”, препускаме лудо през дните си.

Такива сме! Усмихнати и намръщени, красиви и не чак толкова красиви, многолики, и еднакви, едноцветни и цветни…

Такива сме! А вие? Забелязвате ли ни?…

Когато се вглеждате в лицата ни,  виждате ли тъмните кръгове под очите ни? Задавате ли си въпроса как успяваме да се справим с всичко? Как мислим за всичко? Когато ни питате: „Как си?”, чувате ли отговора? Сигурни ли сте, че ни познавате толкова добре, за да сте спокойни, че всичко с нас е наред? Кога за последно се сетихте да ни изненадате приятно, неочаквано? Кога за последно си дадохте сметка, че без нас сте за на никъде?

Защото колкото и да се мъжеете, женската ни същност е тази, която ви движи. Заради нас войни са се водили, заради нас приятелства са се погубвали, заради нас имена са се очерняли… Ние можем да бъдем и лоши, и добри. И силни, и слаби.   Ние сме и огъня, и водата, и виното, и хляба ви!

Само ние знаем как да докоснем мъжкото ви его и душата ви, как да ви „вдигнем” отново, ако сте рухнали, стига да го поискаме.

Такива сме! Ние сме навсякъде, дори незабелязани!

И всичко, от което се нуждаем, се съдържа само в една дума: Любов!

Това е вашата любов, която може да ни направи ангели, и която ни дава сили. Ние можем да бъдем за вас капката вода в пустиня и дъгата след дъжд, но трябва да усещаме жаждата ви за нас, нежността в силата ви и любовта ви.

автор: Мария Перфанова