Днес православната църква почита успението на света Анна – майката на света Дева Мария – покровителка на бременността, раждането и майчинството. На този ден не се работи, защото жените ще раждат трудно или ще помятат.
Според вярванията повече от петдесет години Анна и съпругът й Йоаким са нямали деца. По-късно след много молитви, отправени към Бог, двамата са посетени от ангел, който им съобщава, че ще имат дете, което „трябва да нарекат Мария и което ще донесе радост на целия свят“. Анна обещава да посвети детето си на служба на Бог.
Света Анна зачева в деветия ден на месец декември. Дева Мария, нейната дъщеря, се родила на осми септември. Когато Мария става на три години, родителите й я въвеждат тържествено в храма и я посветили на Бога, както били обещали. В християнския свят Анна е сред най-разпространените имена. В превод от староеврейски то означава „благодат“. Света Анна е покровителка на женското начало, на брака, семейството и майчинството. Закрилница е на момичетата, бременните и вдовиците.
Народът нарича празника Янино или Анино зачатие, Аньовден, Анино въведение, Света Ана Каталина.
Българите наричат празника Лятна Света Анна. Народът ни приема, че той бележи края на лятото.
Според преданието тя завършва жизнения си път в Ерусалим и в нейна чест императорът построява храм. По-късно мощите са пренесени в Константинопол.
Църквата почита света Анна няколко пъти в годината: на 8 и 9 септември, когато празнуваме Рождеството на Пресвета Богородица и възпоминаваме Нейните родители – свв. Иоаким и Анна, на 9 декември, когато празнуваме Зачатието на Пресвета Богородица от св. Анн и на 25 юли – денят на успението (смъртта) й.
Имен ден празнуват: Анна, Ана ,Ани, Аника, Аница, Анче, Анушка, Анита, Анелия, Анета, Анабел, Яна , Вилиана
Ритуали:
Жените варят и раздават жито и царевица, за да растат посевите през деня.
Някои стопани въвеждат в къщата прасе, защото то рие напред, а това е знак, че и всичко, с което се захване човек, ще върви.
Насаждат се кокошки за пръв път, за да се излюпят всички яйца.
Вярва се, че всички магии, изказани в тази нощ, са успешни. Най-подходящото място за тях са гробищата.
Магьосници, преобразени като мушици, обикалят къщите и причиняват беди. Ако някой убие мушица над свещта, вярва се, че е била магьосница.
Магьосници отнемат от нивите чуждото плодородие, от овцете и кравите — млякото. За да се предпазят, жените мажат виметата на животните със смес от въглен, чесън и мазнина. Градините и нивите се пръскат с пепел и просо против магии.
Девойки се събират вкъщи да бранят посевите от магии. Вечерта слагат под печката жито и сол, а на другата сутрин захранват със солта домашните животни и вярват, че ще ги предпазят.
Вярва се, че в тази нощ магьосниците свалят и „издояват“ луната, превърната в шарена крава.
Пред всяка врата на къщата се пали купчина говежди тор – пушекът гони злите демони надалеч.
Света Анна е празник на самодивите, затова мъжете не излизат извън село, за да не срещнат прекрасните, но зли създания.
Гадания и предсказания
Следи се какъв ще е полазът, какъв късмет носи първият гост в къщата.
Ако полазникът е мъж, през годината ще се раждат повече мъжки животни.
Ако е добър човек, годината ще е здрава и плодородна.
Моми гадаят как ще се оженят. Вечерта преди празника засяват символично зърна в гърне, пълно с вода. Във водата слагат клонки от вишна или ябълка. Ако до Нова година семената покълнат или клонките се разлистят, това е знак за скорошна сватба.
Ако кокошка прескочи къщния праг, годината ще е несполучлива, защото кокошката рие с краката назад.
