Днес Православната църква почита свети великомъченик Прокопий Кесарийски.
Той живее по времето на най-жестоките гонения на християните при император Диоклециан. Баща му бил християнин, но майка му вярвала в много богове и предала и на сина си вярата си. Прокопий станал александрийски военачалник, но веднъж, по време на буря, чул глас от небето и видял кръст над себе си. Поръчал да му направят такъв кръст и го носел винаги със себе си. След една от поредните трудни победи майка му го повикала да пренесе жертва на римските богове, но този път той отказал – кръстът вече бил неговата вяра. Увещавали го – и неговата майка, и императорът – да се вразуми и да се откаже, докато е още жив. Не се отказал и го достигнала съдбата на стотиците мъченици негови събратя. През 303 г. бил затворен, мъчен и посечен с меч. Според едно предание заедно с Прокопий измъчвали и 20 девойки, новопокръстени християнки. Светецът им дал кураж и вяра, сватбата им с Божия син била висш дар, отреден не за всяка девойка, а само за избрани. Оттогава насетне при всяка венчавка в църква се споменава и името на светеца Прокопий. Народът нарича св. Прокопий пчелар, защото се смята, че е покровител на пчелите.
На 8 юли пчеларите стават рано, още преди да е изгряло слънцето, докато пчелите са още в кошерите. Отиват при тях с две бели погачи (едната за Господ, другата за св. Прокопий), кадят пред кошерите хляба, намазват го с мед и после го раздават на съседи и познати за здраве и берекет и, разбира се, за добър мед. Кошерите се „подрязват“, което ще рече, че от всеки се отчупва по парче от медената пита. Този първи мед има магически свойства – с него се лекуват всякакви болести. Не се работи, за да не „изрови облак полето“. Жените пазят празника, за да растат децата живи и здрави. Днес имен ден празнуват Прокопи и Теофил.