Днес, 5 октомври 2016 г., в село Попинци отбелязаха 72-та годишнина от гибелта на Стоянка Карабойчева, съобщиха от НЧ „Искра-1872“.
Тази, която едни я знаят като Горана, други като Стоянка.
Със стръкче цвете и свеждане на глави Ръководството на женско дружество „Горана“, чийто патрон е младата гвардейка и служителите на читалище „Искра-1872“ се поклониха пред паметта й. Цветя пред бюст-паметника на Стоянка Карабойчева бяха поднесени и от Кметство Попинци.
Стоянка е родена на 29 януари 1923 г. в с. Попинци, Панагюрско. Партизанка, доброволка в 27-и Чепински пехотен полк. Пада в сражение на връх Киселец на 5 октомври 1944 г. Само на 21 години.
Погребват я в гробището на село Гюешево, Кюстендилско. През 1947 г. нейни близки пренасят костите й, за да ги погребат в градинката до бащината й къща. През 1964 г.- двадесет години след нейната гибел, в родното село на героинята е издигнат нейн паметник /скулптор Вълчо Кадиев/.
В памет на Стоянка Карабойчева от попинското читалище публикуваха нейните стихотворения:
Автобиографично
Родих се в дом и мил, и дружен.
Останах с тебе, музо моя.
А кому сега сме с тебе нужни,
когато вън започва боят!
В подземия живя сърцето
и вкуси партизанска песен.
Настъпи пролет в бурна есен,
а песните са недопети.
* * * * *
Из „Писмо до родителите ми“
Ще скърбите,
ще плачете за мен
но аз си отивам
и не ще се завърна.
