В понеделник след Петдесетница църквата прославя Светата Животворна Троица
Празникът се чества в понеделник след Петдесетница, когато на петдесетия ден от Господното възкресение Дух Свети слязъл над апостолите във вид на огнени езици и ги обдарил с благодатните дарове.
Днес църквата прославя Светата Животворна Троица – Бог-Отец, Бог-Син, Бог-Дух Свети, които имат равно достойнство. Светият Дух не е създаден от Отца, не е сътворен, не е роден, но произлиза от Него. Тази Божествена тайна Православната църква не се решава да подложи на разсъждение, защото смята, че Господ открива на човека само толкова, колкото му е необходимо за неговото спасение и много тайни остават за нас зад непроницаема завеса.
Според Евангелието на Матей Светият Дух обогатява човека с духовни дарове и плодове духовни, украсява човека и с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове. Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание.
В представите на християнската вяра Свети Дух дава живот на тварите и освещава човешките души и тела. Той се изобразява като гълъб в църковните стенописи и книги.
А в народните поверия се казва, че от този ден започва т. нар Русалска седмица, когато нечистите и зли сили излизат сред хората. Затова се провеждат различни обреди с цел да бъдат омилостивени и прогонени. Според поверие от Северна България русалийките са душите на млади удавници, които прелитали отвъд Дунав във вид на бели и жълти пеперуди.
През тази седмица домовете трябва да бъдат украсени с цветя, пелин и орехова шума, за да се осигури плодородие, здраве и семейно благополучие през лятото, а злото да стои надалеч и да се предпазят хората от болести през лятото. Вярва се, че който се разболее, трудно ще оздравее. Жените днес не трябва да перат или предат. Забранено е и спането на открито, за да са задави хората през летните месеци.
За повечето българи Свети Дух е поредният църковен празник и малцина си спомнят, че преди повече от половин век той е имал същото значение като Деня на славянската писменост и култура 24 май и Деня на народните будители 1 ноември.
В периода от 1912 до 1918 г. България участва в три войни, които имат за цел обединението на страната. Две от тях Втората Балканска (1913) и Първата Световна (1914-1918) завършват с национални катастрофи. Идеалът за обединение е изгубен. По-голямата част от Македония, нейният Вардарски и Егейски дял, населени с компактно българско население, попадат съответно под сръбско и гръцко владичество. Затворени са българските училища и църкви. Стотици хиляди българи са прогонени и стават бежанци в старите предели на България.
В отговор ВМРО се вдига на въоръжена борба с окупаторите. В тази напрегната обстановка българите започват да честват Свети Дух като Ден на Македония и падналите български герои. Между двете световни войни Свети дух се отбелязва с многохилядни шествия, в които участват както елитът на македонските българи, така и бежанците, прокудени от своите родни домове.
