Начало Общество Празник на Националната гвардейска част

Празник на Националната гвардейска част

СПОДЕЛИ
restorant

Днес, 12 юли, Националната гвардейска част отбелязва своя празник. Националната гвардейска част е приемник на създадената през 1879 г. лична гвардия на княз Александър І Батенберг. Със създаване на държавата и встъпване в длъжност на новия княз възниква необходимостта от изграждане на специална военна част с охранителни и церемониални функции
Изборът пада върху Софийска № 1 конна сотня. На 30 юни или 12 юли /стар стил/ тя осъществява първия официален ескорт на български княз. При тържественото шествие по софийските улици, сотнята за първи път е предвождана от личния флаг на княз Александър І.
За блестящото посрещане на българския държавен глава Първа конна сотня е определена с указ № 28 от 30.08.1879 г. за Собствен конвой на княза.
През годините гвардейската структура се разраства от 150 души в началото до 600 души през 40-те години на ХХ век.
Специалното отношение на всички държавници към гвардейските части се изразява в приоритетното й снабдяване с най-модерното въоръжение и снаряжение, с най-добрите коне.Така гвардията се утвърждава като елитна бойна войскова единица до 1944 г., поради което в нея се изпитват първите устави, наставления и правилници по бойна подготовка
Тя е в основата на школа за създаване на високоподготвени офицери, които заемат възлови места във военната йерархия на страната. Болшинството офицери усъвършенстват обучението си в чужбина.
В нейното командване и управление се изграждат най-добрите професионалисти. Конкретен принос за развитието на военното изкуство имат цяла плеяда гвардейски офицери: генералите Петър Марков, Христо Петрунов, Иван Колев, Генко Мархолев, Александър Кисьов, Любомир Босилков, Константин Соларов, Александър Танев и др.
От средата на гвардейското офицерство се избират представители за свитата на държавния глава. Флигел-адютантът на княза /царя/ винаги е гвардеец. Той е лицето, което придружава монархическата персона при пътуванията в чужбина.
Първоначално така наречената особена служба на гвардията се състои в съпровождане на държавния глава, членовете на неговото семейство и всички високопоставени държавни гости. От значимостта на охраняваната персона и според дворцовия церемониал се определя обикновен или тържествен конвой /ескорт/.
Задължение на гвардията е да осигурява охраната на държавни, военни и стопански обекти в Софийския гарнизон. Сред тях, най-важен е караулът пред парадния вход на Двореца, неизменно изпълняван от 1882 г. с часови винаги в парадна гвардейска униформа.

ПЪРВОТО БОЙНО ЗНАМЕ
Като елитни части гвардейците са не само в първата линия на всички паради, юбилейни чествания и тържества, но и първи при връчване на бойните знамена.Те са единствената войскова единица с право да носи както личния флаг на владетеля, така и официалното бойно знаме на българската армия. Затова на 30 август 1881 г., след връчване на първите официални бойни знамена в българската история, гвардейците заедно с останалите войскови части изпълняват церемониален марш пред своя княз.

ПЪРВОТО БОЙНО КРЪЩЕНИЕ

От своето създаване до наши дни историята на гвардията следва възходите и паденията на българската държава.
През 1885 г. борбата за обединение на Княжество България и Източна Румелия навлиза в решителна фаза. Офицерите от свитата, посветени в обединителната идея уговарят своя княз да оглави патриотичното дело.
Непосредствено след провъзгласяване на Съединението, гвардейците пристигат в Пловдив. Пресичайки Балкана на връх Никола, на границата между двете Българии, гвардейците ритуално свалят шапки. Те са първите, които прекрачват границата. Щандартният взвод остава при княза, а останалите гвардейци заминават да охраняват южната граница, командвани от поручик Тодор Кабакчиев, първият български офицер, назначен за командир на гвардията.
С обявяването на войната от страна на Сърбия, Лейбескадронът заминава за Сливница. където гвардейците доказват своя героизъм в боевете при Драгоман и Пирот. На 15.11.1885 г. по време на настъплението срещу Пирот двете конници – българска и сръбска се изправят една срещу друга. Българските ескадрони настъпват в стройни редици, стремително и в добре построен боен ред. Гледката впечатлява дори противника. Врагът е принуден да отстъпи. По-късно, когато подпоручик Александър Танев отнася отговора на княз Александър І до граф Кевенхюлер за спиране на бойните действия, в противниковия лагер гвардеецът е посрещнат с внимание и почести.
След подписване на примирието българските воини, блестящо защитили честта на оръжието си, се завръщат триумфално в столицата. На Александровския площад е организиран невиждан парад.
През Балканската война Лейбгвардейският полк изпълнява важни задачи в сферата на разузнаването и охраната на стратегически обекти. В критичните боеве за овладяването на Одринската крепост на 13 март 1913 г. гвардейците първи влизат в града, пленяват коменданта на крепостта Шукри паша и неговия щаб без да дадат нито една жертва.
По време на Първата световна война Лейбгвардейският конен полк първоначално участва на Южния фронт и охранява западната граница. От януари 1916 г. е включен в състава на Конната дивизия с командир генерал Иван Колев и геройски се сражава на Добруджанския фронт.
След присъединяване на Южна Добруджа към България през 1940 г., Гвардейският полк има честта да бъде сред първите български войски посрещнати в Добрич. На полка се поставя задача да премине през земите, където в Първата световна война българската конница показа своята мощ и чудеса от храброст.
Новият образец униформи е регламентиран в края на 1936 г.
През ноември 1938 г. гвардейска рота, водена от военния министър ген.Теодоси Даскалов и предствителя на Двореца ген. Панов присъстват на погребалната церемония на Мустафа Кемал Ататюрк.
Гвардейският конен полк е сред първите български войски, посрещнати в Македония през април 1941 г.
Есента на 1944 г. Гвардейският конен дивизион участва в заключителния етап на войната срещу фашистка Германия. От октомври до края на ноември воюва на Македонския фронт в района на Гюешево-Крива паланка-Куманово-Прищина.
От 50-те до 90-те години гвардейските части претърпяват различни реорганизации и имат различни командвания от страна на Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи, но винаги съществува представителна гвардейска рота за провеждане на протоколни и юбилейни мероприятия с национално значение.
С Постановление № 124 на Министерския съвет от 14 май 2001 г. Националната гвардейска част е утвърдена като представително военно формирование на Българската армия. Тя участва при провеждането на представителни и протоколни мероприятия с национално значение, в които участват Президентът на Републиката, Председателят на Народното събрание, Министър-председателят, Министърът на отбраната и началникът на Генералния щаб на Българската армия.
На 11 юли 2003 г. на площад „Св. Александър Невски“ президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Георги Първанов връчи новото знаме на гвардейците.
С Постановление № 260 от 2 ноември 2009 г. е приет нов Правилник за структурата, организацията и реда за използване на Националната гвардейска част. Националната гвардейска част е утвърдена като представително военно формирование в състава на въоръжените сили и структура на пряко подчинение на министъра на отбраната.
Мисията на Националната гвардейска част днес е не само да представя най-добрите войнски традиции и ритуали, но и да бъде център за тяхното възраждане и обогатяване в името на съхраняване и утвърждаване на националната идентичност.

ПАМЕТНИК НА ГВАРДЕЙЦИТЕ-ЖЕРТВИ ПРЕД ОЛТАРА НА ОТЕЧЕСТВОТО 1885-1945 Г.
Паметникът е построен в края на 2005 г. със спомоществователството на Национален дарителски фонд „13 века България“ и е израз на дълбоко преклонение към подвизите на загиналите воини от гвардията, чиито имена няма да потънат в забвение. Мемориалът съчетава изображение на Александровската звезда – днешния знак на Националната гвардейска част и орлово перо, които са отляти от бронз. От двете страни на орловото перо се издигат две бетонни колони, към които са прикрепени гранитни плочи с имената на 72-ма гвардейци, отдали живота си в борбата за национално обединение на България през 1885 год., Балканската война – 1912-1913 год., Първата световна война – 1915-1918 год. и Втората световна война -1944-1945 год. Под Александровската звезда е изписан девизът на Националната гвардейска част: „За честта и славата на Родината“, а на гърба на паметника е прикрепен лавров венец, отлят от бронз.

Източник: http://www.cross.bg