Днес сърдечносъдовите заболявания, ракът, диабетът и автоимунните заболявания са сред най-честите причини за смърт и инвалидизация. Преди малко повече от век картината е била съвсем различна. Историческите данни показват, че тогава най-голямата заплаха за живота са били инфекциозните заболявания, а хроничните болести са били значително по-редки. Това посочва д-р Джоузеф Меркола в анализ, посветен на промените в общественото здраве през последните сто години.
Според данни от началото на XX век пневмонията, грипът, туберкулозата и чревните инфекции са сред водещите причини за смърт. Сърдечните заболявания и ракът съществуват, но заемат далеч по-ниски позиции в статистиката, а диабетът дори не присъства сред основните причини за смърт.
С подобряването на санитарните условия, достъпа до чиста вода, хигиената и развитието на медицината инфекциозните заболявания постепенно отстъпват. Успоредно с това обаче започва рязко нарастване на хроничните заболявания. До края на XX век сърдечносъдовите заболявания и ракът вече са водещите причини за смърт, а диабетът и хроничните белодробни заболявания също се превръщат в сериозен здравен проблем. През последните десетилетия се отчита и устойчиво увеличение на автоимунните заболявания.
Авторът подчертава, че медицината е успяла значително да удължи продължителността на живота, но поставя въпроса дали качеството на живот се е подобрило със същото темпо. Според него съвременната здравна система често е насочена към овладяване на симптомите, вместо към търсене и отстраняване на причините за хроничните заболявания.
Другата съществена промяна е начинът на живот. Преди век ежедневието е изисквало постоянна физическа активност. Повечето професии са били свързани с ръчен труд, а дори домакинската работа е включвала значително физическо натоварване. Ходенето пеша е било естествена част от деня, а децата са прекарвали голяма част от времето си навън в движение.
Днес ситуацията е различна. Все повече хора работят седнали, използват автомобил за кратки разстояния, а технологиите са заменили голяма част от физическия труд. Според автора това постепенно води до отслабване на мускулатурата, намалена подвижност и поява на ставни и метаболитни проблеми още в средна възраст.
Промени са настъпили и в храненето. Преди десетилетия хората са консумирали предимно сезонни, местни и минимално преработени храни. По-голямата част от храната е била приготвяна у дома от пресни продукти, без консерванти, изкуствени овкусители и дълги списъци със съставки. В традиционното хранене широко място са заемали домашно приготвените ястия, костните бульони, естествените животински мазнини и продуктите от местното земеделие.
Според д-р Меркола именно преходът към силно преработени храни, съчетан със заседнал начин на живот и нарастващо излагане на различни химични вещества в околната среда, е сред основните фактори за увеличаването на хроничните заболявания. Това е негова интерпретация на наличните данни, а не общоприет научен консенсус.
В заключение авторът не призовава към връщане към живота отпреди сто години, а към възстановяване на част от навиците, които според него са подпомагали доброто здраве. Сред тях са хранене с по-малко преработени продукти, повече ежедневно движение и ограничаване на излишното излагане на вредни фактори от околната среда.
Историята показва, че медицинският напредък е спасил милиони човешки животи. Наред с това обаче съвременният начин на живот поставя нови предизвикателства. Затова въпросът днес не е само колко дълго живеем, а и колко дълго успяваме да останем здрави и активни.
