На 1 юни в Исторически музей – Панагюрище беше представена книгата „АВТЕНТИЧНИ НАРОДНИ ПЕСНИ ОТ ПАНАГЮРСКИЯ КРАЙ“, съставена от филолога Атанас Сугарев, внук на бележития будител, просветител, енциклопедист, всеотдаен и безкористен родолюбец Атанас Сугарев – Учителя. Публикуваме словото на председателя на НЧ „Виделина – 1865“ Спаска Тасева.
“ … Пред нас е сборникът „Автентични народни песни от Панагюрския край” на Атанас Сугарев. Част от огромната събирателска дейност на Учителя, както с обич и уважение са го наричали неговите съграждани.Това е вторият сборник с песни от Панагюрско, стигнали до нас , благодарение на неговия внук и съименник Атанас Сугарев…….. След сборника ”Из Панагюрското песенно творчество”, който бе издаден през 2016 г.отново под редакторската работа на г-н Сугарев, негово своеобразно продължение са „Автентични народни песни от Панагюрския край”, събрали многообразието на народния гении и отразили нагледно дългия път на събиране и популяризиране на автентично изпетите от нашите предци песни.
240 са автентичните песни, събрани в настоящия сборник. Различни по своя вид – хайдушки, жътварски, любовни,битови,закачливи, хороводни – песни – израз на силни човешки чувства, вълнения и преживявания- реална картина на панагюрския народностен бит и душевност. Песни за делник и празник, пети у дома, на полето, на мегдана, в тъга и радост и съпътствали хората през целия им живот.Песни – палитра на фолклорното богатство на Панагюрище, които са ценен източник на информация за обичаите и нравите на хората от нашия край и във минали времена. Безценен влог в съкровищницата на панагюрското фолклорно и културно наследство.
Записаните автентични текстове на песни са единствената възможност днешните поколения да се докоснат до едновремешните им изпълнители. Липсата на механични звукозаписи от първата половина на 20-то столетие прави невъзможно добиването на пълноценна реалистична представа за начина на пресъздаване и изпяване на песните. По тази причина единствените така да се каже „моментни” снимки на музикалния ни песенен фолклор се явяват писмените записи на текстовете. Това прави епохален труда на Атанас Сугарев да събере стотиците песни, да съхрани и предаде тяхната панагюрска диалектна самобитност, да нотира не малка част от тях, за да останат за поколенията и да се запяват.По своя характер и значимост родолюбивото му дело за съхраняване на песенното народно творчество на нашия край се родее с историческия принос на братя Миладинови към българската народна песен.
Разгръщайки сборника „Автентични народни песни от Панагюрския край” читателят ще открие 26 факсимилета от старателно надписани ученически тетрадки, датирани в далечната 1944 г., в които под ръководството на учителя Сугарев ученици са записвали от своите майки и баби песните, изпети от тях. Изумително е това дело! Не само защото обемът от песни е впечатляващ, не само защото така са съхранени те за поколенията, а и защото съзнателно в това начинание учителят Сугарев не е сам. Така неговите възпитаници не просто са записвали песните в своите ученически тетрадки, откривайки за себе си силата и красотата на народния гении, но са получили и своя незабравим урок по родолюбие и родова памет.
И за да се върнем към сборника, събрал ни днес, в неговия впечатляващ обем съдържа: две части „Из панагюрското песенно творчество”- в първата част съставителят ни запознава с две публикации на изследователя Ат. Сугарев, публикувани във в. „Оборище” през 1981 г.,в които се разкрива историята и създаването на народни песни, както и научната му трактовка. Във втората част е основното съдържание – текстовете на песните, събирани от неговите ученици. Последната част на сборника съдържа „Народни песни, нотирани от Ат. Сугарев” и „Народни песни, записани от /друг голям панагюрец/ -Делчо Радивчев и нотирани от Ат. Сугарев”.
В споменатите вече тетрадки на ученици, записвали песните от своите родственици, вероятно много наши съграждани ще разпознаят имената на свои близки или своите панагюрски фамилии –Узунови, Златареви, Богоеви, Деянови, Бозаджиеви, Додкини, Хантови и пр. Добросъвестното записване на имената на изпълнителите на песни допълнително предава документална стойност на сборника, а пренесен сборникът в домовете на тези семейства, ще е ценен родов спомен за поколенията. Ценен ориентир в разбирането на човешката душевност, излята в песен, е уточнението, направено при повечето песни за случаите, в които се изпълняват. Пред Великден –„Камбани бият, Великден дойде – мало и голямо на черква отива –пък тази Димка, Димко вдовица –вземала Димта тамян и свещи- наляла си е шише вино-отиде Димка на гробища- на баювите пресни гробове….” изпята от Стояна Семерджиева
По жътва: С радост от жътварския труд и разбирането, че „ден година храни”, закачливи по младежки, грижовни към златокласата нива: „Жънела е мома – нива златокласа-и златокорена-Овчаре минаха, край й завлякохя-глобила ги мома-на ръкойка шиле-на сноп – вакъл овен.- Овчар й се моли –Остави ме моме, много е глобата.-Вземи мене, моме,-да платя глобата. / Изпята от Недялка Димитрова/
Или:
„Овчар мома лъже-от висока бела, от Стара планина-Пладнувай, девойкьо,-че е пладне дошло.- дошло и заминало.-А мома му каже:- не лъжи ма, овчар, -аз си пладне зная- кога пладне дойде- нива ми поляна,- сърп ми сянка прави.-и мама ще дойде – пладне да донесе. / изпята от Парашкева Кузманова/
На седянка: Весели, хумористични: Божур, божур, ален божур-в божура малка мома- божур бере, китки вие-Да ги праща горе- долу-горе- долу на момците-да се пукат нашенците.- Една мома за хиляда,- девет момци за кош слама- Руженица, плевеница-ни кокошките я ровят- нито мишки гнезда вият. / Изпята от Лула Карамаринова/
Хороводна: Потребността от един различен по тип комуникация, какъвто в миналото е било народното хоро е родила ритмиката на тези песни, отразяващи житейските събития и мъдрост: „Слънце е на зайода, Стоене ле-на зайода, на прийода, Стоене ле,-Две невести оро водят, Стоене ле,- Две невести, две етърви, Стоене ле-между тях бе зълва Рада, Стоене ле-тя ги итро изпитува, Стоене ле.-арно ли е женилото, Стоене ле-женилото, венчилото, Стоене ле-две невеси отговарят, Стоене ле-ожени се та да видиш, Стоене ле.” /изпята от Недялка Димитрова/
Или
„Научили са, малеле-Марийчице, малка моме – долненци и драгулинци- и залуави поленци- по „Мареш” да ни дохождат-хорото да ни зафащат- хорото- най -начелото-че има моми хубави- се тия да ги залибат.-Де има цвете най- рано-се тия да го оберат-де има вода студена –се тия да я напият” /изпята от Тинка Бозаджиева/
Любовна: Разнообразни по сюжет, баладични, израз на дълбоки чувства- „Майка е Пенко годила- за панагюрско девойче- за мома Цанка Пикльовче. – Много й Панко надава – до триеха лева все злато—сребърни гривни на ръце-златни карфици на гърло.-Одиле що са одиле – нящо им девет месеца-Нящо й маана намери- та си е Панко остави.-Всичко й Панко опрости и се за друга погоди. – За мома Велка Търкаланче.И нея също накити- и нея като първата- Нали бе Панко златарче-и нея също надава…. /Песента е записана от Ат. Сугарев, отразява истинска драматична случка, разиграла се в Панагюрище и нотирана от него/
Голяма част от песните са битови и баладични по своя характер, пяти по различни поводи и изразители на самосъзнанието на обществото и на отношението му към действителността и бита, към живота и смъртта. В това е и значимостта на песенната символика като средство за пренасяне на културни кодове във времето и пространството.
Приносен характер сборникът има и с това, че съдържа над 40 песни, нотирани от Ат. Сугарев, защото за една песен, колкото и силен и вълнуващ да е текстът, тя се запява и помни, когато има и своята мелодия и нотиран запис. Красноречив пример за това е песента „Довечера ще ти дойда, знай Радо, знай либе мое..”, която намираме в сборника. В съзнанието ни веднага изплува прекрасното изпълнение на песента от смесен хор при читалище „Виделина”, намерила място и в албума „Песенното съкровище от Панагюрище”. Вярвам, че нотираните от Учителя песни ще обогатят репертоара на нашите самодейни певчески колективи и читалище „Виделина”, в което Ат . Сугарев е оставил частица от себе си, ще им даде нов живот. А това би било малка част от неръкотворния паметник на една светла личност, отдал целия си живот на родния край, истински съвременен будител и родолюбец, оставил на Панагюрище наследство от над 900 страници, посветени на историята, фолклора, традициите. С огромен личен принос в духовната история на Панагюрище.
„Учителят” го наричали панагюрци. И не може да има по- силно, по- респектиращо и по- обично обръщение към личността на този истински възрожденец, както тогава, по възрожденски чисто и уважително, е звучала думата „Учител” като синоним на титла и високо признание. И не само защото дълги години е посветил на образованието и работата с децата. А защото като истински будител е работил за духовното издигане и просвещение на съгражданите си. Енциклопедична личност е Атанас Сугарев- с неограничени интереси и познания.Неуморен изследовател на панагюрската история, фолклор и традиции. Музикант, създал и ръководил няколко певчески хора, пламенен читалищен деец – председател на Околийския читалищен съвет и подпредседател на читалище „Виделина”, първи уредник на музей „20 април”, главен редактор на в. „Оборище”. Изследовател и ревностен краевед, оставил в наследство редица ценни студии, монографии и статии- ценен източник на информация и важна част от духовното наследство на Панагюрище. А за човек Сугарев, хората работили и общували с него казват – светла личност, висок дух,благороден характер, добро сърце.
За заслугите си към Панагюрище Ат. Сугарев получава голямо обществено признание, носител е на много държавни и местни отличия, но най – голямата награда е обичта на неговите ученици и съграждани, достойният пример и дълг, оставил на своите потомци, които днес вдъхват нов живот на неговите изследователски краевадски търсения и гордо нареждат името му сред най- заслужилите панагюрци.“
