Любка Пъкова
Искам да ви разкажа една от любимите си истории. Тя наподобява на приказка за трудния живот на едно обикновено момче от Кентъки. Всъщност това е историята на неговия живот. Може големият брой повторения да ви досадят, но финалът си струва.
Той се родил в една зимна вечер, в малка дървена колиба на беден фермер от Кентъки. Родителите му били почти напълно неграмотни. Когато станал на седем, били изгонени от дома си и наложило да се преместят. Той започнал работа, за да помага за прехраната на своето семейството. Когато станал на девет изгубил майка си. На двадесет и две започнал първото си бизнес начинание и се провалил. На двадесет и три се кандидатирал за Федералната законодателна комисия и загубил. През същата година загубил и работата си, после се опитал да запише право, но не го приели. Решил отново да започне бизнес, взел на заем крупна сума пари и… фалирал. Безкрайно почтен в делата си, в следващите седемнадесет години той търпеливо изплащал дълга си. На двадесет и пет отново се кандидатирал за Федералната законодателна комисия и този път спечелил. Влюбил се, сгодил се… и само след няколко месеца любимата му починала. Разтърсен от загубата, той изпаднал в тежка депресия и останал шест месеца прикован на легло. Не загубил надежда и не изпаднал в отчаяние, на двадесет и осем положил успешно изпит и станал адвокат. Историята ще го запомни като един от най-великите юристи на своето време. Но той не спрял до тук. На двадесет и девет се опитал да стане говорител на същата комисия и отново загубил. Пак се влюбил, оженил се, кандидатирал се за член на Избирателната колегия и познайте – загубил! На тридесет и четири се кандидатирал за конгреса на САЩ и пак се провалил. След три години се кандидатирал отново и този път спечелил. Опитал се да повтори мандата, но не успял. Цялата следваща година безрезултатно си търсил работа, като чиновник в родния си щат. На четиридесет и пет се кандидатирал за сенатор и както вече очаквате – загубил. След две години успял да спечели надпреварата за вицепрезидент на своята партия, която го издига за кандидат за сенатор, но той отново загубил. Вече на петдесет и две, уморен от борби и изтощен от провали Ейбрахам Линкълн станал президент на Съединените щати. Велик, всепризнат и пословично честен. Той падал, ставал и продължавал напред, той не спрял! И успял.
Както казах, това не е просто приказка за бедното момче от Кентъки, което осъществило американската си мечта. Това е разказ за волята и безкрайната сила на вярата в себе си. Днес, когато сме потънали в размисли около житейските си, социални и държавни неволи, имаме нужда от нея повече от всякога. Днес имаме нужда от ярък пример, който да ни помогне да съберем парчетата от разпадналата ни се вяра, че можем. Пример, който да ни даде сили да ги слепим и да продължим. Защото някой безумно ни тъпче и мачка и някой упорито и системно ни внушава отчаяние…
Замълчете за миг, чувате ли? Аз долавям нечии стъпки! Там, в малкото село, разтворил ръце да прегърне света, прохожда нашият Линкълн. Имайте търпение, имайте вяра, той тръгна!
