Проф. Симеон Янев: Преходът няма да свърши, ако не разберем, че от нас зависи случващото се в страната

Интервю на Геновева Дикова

Носителят на тазгодишната награда за литературна критика "Нешо Бончев" е проф.Симеон Янев. Той е български белетрист, историк, литературен критик, теоретик, литературовед и автор на народопсихологична есеистика, доктор на филологическите науки. Роден е в софийското село Нови хан. Завършва гимназия в Елин Пелин и българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Бил е редактор на вестниците “Студентска трибуна”, “Пламък”, “Литературен фронт”, в издателство “Български писател” и списание “Обзор”. Преподавател по нова българска литература в Софийски университет. През 1973 година защитава дисертация на тема “Художественият свят на Елин Пелин и българската повествувателна традипрез 1989 – докторска дисертация на тема “Парадийното в литературата”. От 1978 до 1980 година е лектор по български език и литература в университетите в Брюксел, Льовен, Гент, Белгия. Секретар е на Съюза на българските писатели през периода 1989-90 година.

Проф. Янев, как се чувствате като носител на Националната награда, макар че е учредена в един малък град като Панагюрище?

Определено се чувствам оценен,  а Панагюрище не е провинциален град за мен. Аз съм свързан с него от много години. Една от  първите ми книги бе посветена на тримата големи водачи на Априлското въстание – Бенковски, Захари Стянов, Волов.Така че още от преди трийсетина години съм свързан, ако може така да се каже, с историята на Панагюрище.Това, което се прави за паметта на Нешо Бончев много ме радва, защото означава уважение към литературата.
 
Обърнахте внимание на самозапалванията, които зачестиха у нас, защо?

Свързах ги с онзи момент от живота на Нешо Бончев, когато той пише през 1876 г. в писмото си до Найден Геров, че се радва, че нашето, българското място гори. Тогава, когато  Панагюрище е горяло, българите-панагюрци в чужбина са се радвали, защото това е акт на върховна свобода. Посочих този пример, за да се разбере, че това, което днес се случва в България няма нищо общо с онези хора и техните идеи. На времето Бончев пише със съжаление, че не може да се включи в събитията – "Мъдрите хора се посрамихме". Това вече важи и за днешното време.

Казахте още, че е наш дълг да спрем тези запалвания?

Така е, защото трябва да разберем, че всичко добро, което може да се случи в тази страна зависи от всички нас. Ако не го разберем преходът никога няма да свърши.

Вие смятате ли, че книгите и четенето изчезват от ежедневието на младите?

Това е очевидно и няма как при една такава рязка модернизация, в която интернетът навлезе и предлага много по-атрактивно занимание за младите хора. Аз все пак си мисля, че книгата в крайна сметка няма да бъде окончателно изместена, защото тя е друг вид носител на информация и друг вид възприемане. Чрез нея по друг начин получаваме естетическо удоволствие. Който е свикнал с книгата, трудно ще допусне интернетът да я измести.

Вие сте литературен критик, бихте ли казали на какво ниво е съвременната българска литература?

На същото, на каквото е и държавата, и обществото ни. Един период на безкраен преход, който има начало, но ням
а край, на едно лутане и търсене на себе си. Все пак се надявам, че в края на краищата и това ще свърши.