Професия: Адвокат на Дявола

Цинизмът е професионалната деформация на лекарите и на адвокатите. Факт. Първите са претръпнали от гледката на толкова много болна, наранена и страдаща човешка плът. Вторите – от толкова наранени човешки души и счупени на парченца животи. Оправдавам ли цинизма им? Не!  Защото съм майка и знам колко точно боли новият живот. Колко сълзи, усмивки и тревоги струва. Колко любов. Защото видях в очите на родителите, загубили малкото си момченце, своя собствен най-голям кошмар. Защото само този, който е губил дете знае, че по-страшно НЯМА.

Разсъждавам върху един въпрос. Що за човек е този адвокат, който поема защитата на един убиец на дете? Как заспива? Как се събужда? Какво вижда, когато се гледа в огледалото сутрин? Вероятно гледа на този случай като на поредната задачка за решаване, като на партия шах, в която местиш пешките така, че да излезеш победител. Да поемеш защитата на убиец и да си адвокат в началото на кариерата и са ти нужни пари и слава, ще го разбера – или поне ще се опитам. Но когато отдавна си получил статута на „голяма риба“ и едва ли страдаш от липсата на кинти, тогава защо? Защо го правиш? Заради спорта? За да покажеш, че можеш да бъдеш добър адвокат на Дявола? Нищо, че същият този Дявол, който се опитваш да спасиш, утре може да премаже на шосето собственото ти дете.

Всъщност най-дяволското, най-отчайващото и страшното в цялата пъклена история е, че за тези, които се съюзяват с Дяволите, Съдбата сякаш си прави оглушки и въпреки наивната ни вяра, че „всичко се връща“, на тях не им се случва нищо. Не убиват децата им на пътя, не изнасилват възрастните им родители… А на хората с изпепелени и осакатени души, отдавна загубили вярата си в законите и справедливостта, не им остава друго, освен да продължат да вярват в Божията справедливост и да си повтарят като мантра, че всичко се връща. Всичко, освен едно русокосо шест годишно ангелче.