Разни мисли за моя домашен протест…

Любка Пъкова

Днес за десети път десетки хиляди ще излязат и ще протестират за бъдещето си. Категорично няма да ги наричам множество или улицата, те са народ, те са моят народ, част от който съм горда да бъда! Следващите редове сигурно няма да харесат на мнозина, те и на мен не ми харесват, но аз не смятам, че позата на мрънкащата комсомолка ми отива, а и не я заслужавам. Дойде денят, тези които си мислят, че партията-майка ще върне лелеяните им младини, да предадат обратно България на децата си. Няма партия-майка и никога не е имало! Както и никога не е имало идиличен живот в равенство между всички. Той съществува само в прекрасния текст на Мор, наречен „Остров Утопия”. В нашата реалност обаче, дори утопия нямаше, имаше зависимости, завист, дебнене и дива шуробаджанащина. И още куп други неща, които предпочитам да съм забравила. Онази мечта, която шепа идеалисти са имали е превърната в годините в най-зловещия заговор срещу наивния ни народ. За наша беда в реализиран заговор. Пак, за наша беда, той още е в ход. След колумбийските и турските сапунки, запълващи сълзливо следобедите на застаряващата ни нация, днес върви един нов сериал. Непрекъснато ни облъчват с пространни анализи кои са хората, които протестират, какво искат, какво предлагат, колко ще продължат протестите, прочее всякакви глупости, придружени с нелепи квалификации за интернет-лумпени и безотговорни родители. Е, за наша радост, заговорът е замислен в стила на едни отдавна отминали години. Хората, които шестват днес по булевардите на България не са онеправданите, безработните и изпадналите в нужда. Те са намереното ни изгубено поколение на прехода, което кликата пропусна да обезвери и обезграмоти. В заговора имаше един незабележим за реализаторите, но символичен за оцеляването на нашата нация пропуск. Винаги ще има една част от българите, които ще помнят, че образованието носи свобода и започва, и завършва в семейството! Че образоването не се състои само в това да рецитираш Вазов, да знаеш наизуст словесното описание на питагоровата теорема или годината на избухването на френската революция, а и в това да мислиш, да имаш право да изкажеш позицията си и да не се страхуваш да я защитиш. Именно тези деца манифестират днес с най-забележителния, мирен и смислен апел, който нашата история е виждала. Те си искат държавата, искат я обратно… от нас. Те излязоха с децата си, развяха знамената и запяха химна. Те отказаха да приемат лицемерието, игнорираха агресията и почистиха след себе си… Те са нашите намерени горди граждани на Европа. А ние вместо да се гърчим в комплексарските си тегоби и нелепи теории, трябва просто да си поговорим с огледалото. Ние сме миналото, бъдещето вече не търпи възражения! И Слава Богу! Нашите години на преход приключиха. Каквото свършихме, свършихме. Явно е, че не се справихме. Ние, аз, още сме комсомолчетата приучени да свеждат глава и е време да си признаем и да се оттеглим, запазвайки нищожното си достойнство, с оправданието „Такова беше времето!”
Много ми се искаше да съм част от този протест, това е моя протест – за правото да живея в истина! Но някак съвестта ми не позволява. Аз си поговорих с огледалото днес и разбрах… Времето вече не е мое, то е тяхно! Въпреки това, всеки ден аз духом ще бъда с прекрасните и смели млади хора, които с протеста си променят България, променят я завинаги! Предвождана от тях, моята безумно обичана България поема по нов път.
Да се смирим, да ги благословим и както каза Данаилов, да замълчим!

23 юни, 2013 година